приспособяване към климатичните промени, наводнение
приспособяване към климатичните промени, наводнение
Библиотека

Приспособяване към изменящия се климат

Промените в климата, предизвикани преди всичко от човешкото влияние, са на практика неоспорими. Средната температура на Земята се е повишила с повече от 1 градус по Целзий от края на 19 век. На много места по света отдавна вече се усещат отрицателни последствия. Като цяло се наблюдават по-чести периоди с горещо време, в много райони по света има увеличение на дните с много силни валежи, докато други райони са изправени пред риск от засушаване. Сред най-опасните последствия от глобалното затопляне е повишението на морското равнище, което застрашава физическото съществуване на хората в някои ниски крайбрежни райони.

Противодействие на климатичните промени

Съществуват 2 основни подхода в борбата с глобалното затопляне – смекчаване и адаптация. Смекчаването на климатичните промени цели да предотврати по-нататъшна промяна на климата, най-вече чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Колкото по-скоро парниковите емисии бъдат намалени до нулево равнище, толкова по-бързо ще бъде спряно повишението на температурите.

За съжаление обаче дори и в най-добрия случай ще се наблюдават по-нататъшни изменения на климата и затопляне, които ще доведат до още отрицателни последици и допълнително ще изострят вече наблюдаваните проблеми. Поради тази причина е необходимо да бъдат взети мерки за адаптация към климатичните промени. Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) адаптацията е процес на приспособяване към действителните или очакваните неблагоприятни последици от изменението на климата и предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които те могат да причинят. За човечеството адаптацията има за цел да намали или да избегне вредата или да използва полезните възможности.

Видове адаптация и някои примери

Промените в климата са глобален проблем, но ефектите от тях се усещат на местно равнище. Поради тази причина възможните стратегии за адаптация са многообразни, и трябва да бъдат съобразени с нуждите на всеки район. Приспособяването към промените е от ключово значение за благоденствието и оцеляването на човечеството. Според изследвания дори сравнително слаби промени в климата са били частично отговорни за възходите и краховете на някои цивилизации. Особено предизвикателство на настоящото затопляне е неговата скорост – повишението на земната температура е изключително бързо на фона на промените през последните хиляди и милиони години. А колкото по-бързо се изменя климата, толкова по-трудно би било за човечеството да се адаптира.

Мерките за адаптация могат да бъдат краткосрочни и дългосрочни. Докато краткосрочните мерки са предвидени срещу ефекти, които се случват в момента, при дългосрочните мерки е нужно да се преценят възможните рискове за даден район според най-вероятните очаквания за промените в климата през следващите десетилетия.

Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) се наблюдава увеличение на смъртността поради високи температури. Възможна мярка срещу горещите вълни в градовете включва използване на отразяващи светлината материали при строенето на покриви и пътища. Друг възможен подход би включвал увеличаването на градските зелени площи.

Фигура 1: Сравнение на температурите, измерени на улици без растителност (горе) и с растителност (долу). Източник: Greenpeace

Опция е и създаването на зелени покриви – те са покрити със слой почва по тях се отглеждат растения. По този начин се постига охлаждане поради по-голямо изпарение, но също зелените покриви действат като естествена изолация през студените месеци.

Със затоплянето на климата е възможно някои местни видове дървета да не могат да оцелеят при високи температури. В такъв случай ще е нужно да бъдат избрани видове от по-топли области, подходящи за изменилия се климат.

Повишението на средните температури увеличава риска от пожари в много райони на света. Опасността за хората може да бъде намалена като се избягва строителството и заселването в уязвимите от пожар области. Други практики включват: увеличаването на разстоянието между сградите и горите, разчистване на пространството между сградите; използването на устойчиви на огън материали; подходящ дизайн на сградите; по-голямо финансиране на пожарогасенето; отстраняване на „горива“ като мъртви дървета от гори, които са уязвими към пожар.

Вследствие на климатичните изменения в много райони са се увеличили случаите на екстремни валежи, което създава риск за наводнения, свлачища и влошаване на качеството на достъпната вода. Сред възможните практики за противодействие са: избягване на строителство в ниски, уязвими райони; повдигане на сгради (по този начин само основите им са изложени на наводнение); построяване на диги. Сред най-екзотичните идеи е създаване на градове-гъби. Тази концепция включва връщането на големи зони естествена растителност и екосистеми в територията на градовете – например влажни растителни зони, разположени между град и близката до него река. Идеята вече се прилага в множество градове в Китай.

градове-гъби
градове-гъби

Фигура 2. Изрязване и запълване, за да се създаде външен пръстен от могили и езерца, действащи като буферна зона за филтриране и пречистване на дъждовните води за основната влажна зона и като преход между природата и града. Изглед към югозапад.

Също така може да се използват пропускливи пътни настилки, зелени покриви и зелени стени (стени, обрасли растения). Крайната цел на този вид мерки е постигане на естествено поглъщане на голяма част от валежните води – нещо, с което нормалните градски повърхности и канализации се затрудняват.

Други области, сред които и района на Средиземно море, са застрашени от засушаване. За тях се препоръчва да се изгради такава инфраструктура, която да съдържа повече вода, чрез увеличаване на броя на подземни водохранилища или построяване на язовир, добавяне на допълнителни източници на вода (например чрез построяването на инсталации за опресняване на морска вода),

Почти навсякъде по света се наблюдава отдръпване и стопяване на планинските ледници. От 19 век насам, ледниците на Алпите са загубили около ⅔ от обема си. Един от начините за забавяне на процеса на топене е чрез покриване на обширни площи от ледниците с бели „чаршафи”, като по този начин ледът се предпазва от нагряване. Италиански екип покриват част от ледника Пресена в Алпите всяко лято от 2008 г. насам.

Италия, сняг в планината

Фигура 3. Големи бели геотекстилни платна покриват ледника Пресена в Северна Италия, за да забавят топенето на снега по ски пистите и да отразяват слънчевата светлина през летните месеци, в Пасо дел Тонале, близо до Тренто, Италия, 13 юли 2020 г.
Източник: REUTERS/Flavio Lo Scalzo/File Photo/File Photo

От края на 19 век насам, поради топенето на сухоземните ледове и затоплянето на океанските води, морското равнище се е повишило с около 25 сантиметра. В момента нивото на океанските води се покачва с над 3 милиметра на година. Това постепенно изменение на морското равнище силно застрашава брегови райони по света с много ниска височина (такива са части от Китай, Индия, Бангладеш, някои острови в Тихия океан и др.), тъй като допълнително се засилват ефектите по време на наводнения и се влошава качеството на питейната вода и отглежданата реколта поради проникване на солена вода. Сред възможните мерки са вече изброените в тази статия за противодействие на наводнения, а в най-лошите случаи е възможно да се стигне до постепенна миграция в по-високи райони.

Заключение

България също е сред районите, които усещат сериозни последици от климатичните изменения – заедно с повишението на температурата са се увеличили случаите на опасно горещи дни през лятото, а рискът от пожари е нараснал. Наблюдава се увеличение на случаите на интензивни валежи, които от своя страна увеличават риска от наводнения.

Повече за мерките за адаптация, които страната ни е предприела, можете да научите от Националната стратегия за адаптация към изменението на климата (както и нейните приложения за отделните икономически сектори), качена на сайта на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

В следващаи статии по темата ще ви запознаем с различните организации в България, които се занимават с адаптация към климата както и с възможности за индивидуално участие.

Използвани източници

  1. https://library.wmo.int/doc_num.php?explnum_id=10618
  2. https://climate.nasa.gov
  3. https://earthobservatory.nasa.gov/features/GlobalWarming/page3.php
  4. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/Strategy%20and%20Action%20Plan%20-%20Full%20Report%20-BGcd6d12eb7bc7294e29ac9ee4762fd2d8.pdf
  5. https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/obshta_chast5ea57b35e2e39fef724cd5e98a2514dd.pdf
  6. https://www.c2es.org
  7. https://www.env.go.jp/en/earth/cc/adapt_guide/pdf/approaches_to_adaptation_en.pdf
  8. https://www.nytimes.com/2011/05/23/science/earth/23adaptation.html?_r=1
  9. https://www.ipcc.ch/srccl/chapter/summary-for-policymakers/
  10. https://www.ipcc.ch/site/assets/uploads/2018/02/WGIIAR5-Chap11_FINAL.pdf
  11. https://www.epa.gov/arc-x
  12. https://www.statista.com/chart/19884/number-of-people-affected-by-rising-sea-levels-per-country/
  13. https://edition.cnn.com/interactive/2015/06/opinions/sutter-two-degrees-marshall-islands/
  14. https://www.theguardian.com/sustainable-business/2015/oct/01/china-sponge-cities-los-angeles-water-urban-design-drought-floods-urbanisation-rooftop-gardens

Comments are closed.