Приятели на Земята Интернешънъл - Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India
AктивизъмЕнергияНулеви отпадъци

COP27 – Оправдано ниски очаквания за екологична справедливост

Първата седмица от 27-ата конференция на страните по Рамковата конвенция за изменението на климата в Шарм ел-Шейх, Египет (по-известна със съкращението си на латиница COP27) измина без особен напредък по най-спешните въпроси, касаещи екологичната справедливост. Вместо фалшиви решения като „нетно нулево” ниво на емисиите, геоинжинерни опити и търговия с парникови емисии, имаме нужда от бързи действия за справяне с климатичната и екологичната криза. 

Приятели на Земята Интернешънъл - Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India
Приятели на Земята Интернешънъл – Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India

Възмутителен е фактът, че един най-големите световни замърсители с пластмаса (вижте топ 10 на корпоративните замърсители с пластмаса за 2021 г.) е спонсор на събитието (Coca-Cola е анонсирана като подкрепящ спонсор на COP27). Пластмасовата криза е пряко свързана с климатичната криза, тъй като 99% от пластмасата е от изкопаеми горива. Истинското решение на климатичната и пластмасовата криза е да затворим „кранчето за пластмаса“ – да се намали производството на пластмаса и да спре използването на пластмаса за еднократна употреба. Големите компании трябва да прекратят зависимостта си от пластмасата, за да допринесат наистина за постигане на целите за климата. 

От своя страна България далеч не прави необходимото, за да заслужи домакинството на конференцията за климата COP29 през 2024 г. Има много да се наваксва във всички сектори: възобновяема енергия, енергийна ефективност, управление на отпадъците, селско стопанство, готовност за справяне с екстремните прояви на времето.

Управлението на отпадъците у нас е третият най-голям източник на парникови газове след енергетиката и селското стопанство. В световен мащаб 62% от всички емисии на парникови газове се дължат на добива, производството, използването и изхвърлянето на материали. Депата за отпадъци са вторият по големина източник на метанови емисии, а разхищението на храна отговаря за 6% от всички емисии на парникови газове. За да намалим емисиите на метан с 13%, са необходими предотвратяване на хранителните отпадъци, забрана на пластмасата за еднократна употреба, разделно събиране и третиране на органичните отпадъци и улавяне на метана от депата за отпадъци.

За да постигнем целта за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, се нуждаем от справедлив преход в няколко ключови сфери: нова енергийна система, основана на децентрализирани възобновяеми енергийни източници; екологично земеделие и хранителна независимост; кръгова икономика, основана на запазването на стойността на вещи и материали. 

Развитите страни, сред които е и България, трябва да поемат своята отговорност като драстично намалят своите емисии на парникови газове и като предоставят финансова помощ за покриване на загубите и щетите, които най-уязвимите общности в развиващите се страни понасят вследствие от климатичните промени (Климатека, Финансирането на „загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет).

Подкрепете общностите на първа линия сега като подпишете обръщението на Елизабет Уатути от Кения към делегатите на COP27

Comments are closed.