екофестивали
БиблиотекаПрирода

Екофестивалите

Свободната фестивална култура в България се заражда в първите години на демократични промени. Подобни събития у нас се свързват с музика, пиене, храна, общуване на открито. Но ако трябва да бъдем коректни към понятието „фестивал“ и какво значение носи то, трябва да се върнем малко по-назад в историята и да обърнем внимание на преоткриването на фестивалната култура в Западна Европа от поколението на бейби-бума след Втората Световна война.

В речника на английския език на Кембридж думата „фестивал“ има две значения. По-старото се свързва с религиозно събитие, в което има традиционни елементи като храна, ритуали и фиксиран период на провеждане. По-новото се свързва с организирано културно събитие, в което има различни форми на изкуство – театър, музика, кино…

Първите по-големи фестивални събития в годините след Втората световна война са плод на желанието да се покаже, че разрухата вече е отминала и идват времена на благоденствие и мир между народите. Сред легендарните музикални фестивали от онзи период са тези в Гластънбъри (Англия) и на полуостров Бретан (Франция). Характерното за тях е, че по някакъв начин се приобщават към идеята за възраждане на традиционните келтски летни празници, започващи с Белтен и завършващи със Самхейн.

В по-голямата част от Западна Европа има много граждани на различни страни, които се чувстват съпричастни към келтските си корени, а фестивалната култура е част от тяхната родова памет. Повече за този феномен може да се прочете в изследванията на проф. Бари Кънлиф от Университета в Оксфорд.

В България фестивалната култура има няколко различни измерения – от бума на големите музикални събития в края на 90-те години на миналия век, през различните бутикови формати ( джаз, опера, симфонична музика) и се стигне до популярните напоследък кулинарни фестивали на всякакви теми, често граничещи с бутафорията. Но все пак къде се позиционират екофестивалите и защо ги наричаме така?

Нека се върнем към първите форми на фестивална култура в България, която постепенно се заражда в началото на 80-те години на миналия век под диктата на комунистическата партия. Тогава се наблюдават и неформални прояви на бунт срещу системата, като изявата им е най-вече сред маргинализираните от партията интелектуалци – поети, музиканти, художници…

Чудесен пример за това е феномена Джулай Морнинг, който по същество е своеобразен бунт срещу тоталитарната система. Традиционното му място на Камен бряг е символ на желанието за свободата и стремеж към екологично мислене – една от ключовите теми, която на практика руши социализма отвътре. Други форми на протест са артистични акции на художници с екологични лозунги (хепънинги и пърформанси), създали постепенно около това първият частен фестивал за съвременно изкуство на Балканите – „Процес-пространство“. А някои от първите джулайци по-късно създават и сдружението „Еко-норд“, което има за цел да съхранява природата по северния бряг на българското Черноморие.

Така стигаме и до първите екофестивали в България, някои от които вече имат доста сериозна история зад гърба си. Това са събития на открито, най-често сред диви местности, в които се включват предимно алтернативни градски хора, които търсят своята социална реализация чрез грижата за природата. Много често това са и екоактивисти, членуващи в различни природозащитни организации или спонтанно включващи се в протести за опазване на символични места като Странджа, Пирин или Иракли.

Трудно е да се каже кое от тези събития се доближава най-много до представата за еталон за екофестивал. Може би заради своя заряд и ключови теми Беглика фест се оформи като символично средище на природолюбителите. Също така Експериментът Събуди се и Узана поляна фест носят своята добавена стойност към представата за екофестивал. Напоследък се оформиха и събития, които крият своя потенциал за значими градски форуми на екологична тематика, например „Зелена революция“ и „Здравей здраве„. Някои от строго градските фестивали също се опитват да интерпретират екологичната тема, като например София диша и Капана фест. И все по-радващо е, че се организират екологични фестивали в по-малки градове, какъвто е примерът с „Под юлското слънце“ в Трявна.

Подобен списък на екофестивалите няма да е изчерпателен без събития като Независим Фестивала за свободна размяна на семена в Елин Пелин или на Фестивал на спомените Goatmilk в Бела речка. Незабравими спомени оставят Боровинковите нощи в Стара планина и Долен в Родопите. А какво да кажем за Джаз вечерите в Ерул и Камен бряг, където се оформят алтернативни екологични общности от различни поколения. И ако трябва да приключим тази ретроспекция може да се върнем към далечната 1998 г., когато се заражда идеята за почиствания на защитени територии в българските планини, които над двадесет години преминават с подкрепата на За Земята. Този род кампании по същество са и екофестивали в своя най-чист вид.

Предполагаме, че подобен род събития ще набират все по-голяма популярност и ще се случват на все повече места. Това лято например чухме за „Аналема“ в село Еремия до Кюстендил и за „Събор на инакомислещите“ в местността Боаза до Търговище. Вече се превърнаха в традиционни и се чакат с интерес „Шипка фест“ и „Fun навън„, които имат за основен фокус връзката с природата и местните занаяти. Изключителни колоритни са Миндя рок фест и Ракия магия фест, които събират почитатели на бунтарската култура в смесица с екологични послания.

В началото на есента подобен род събития продължават да разпалват желанието ни за дълго „циганско лято“. Препоръчваме да обърнете внимание на района на Варна и по-специално село Николаевка, родното място на Петър Дънов. На 3 октомври 2021 г. там ще се състои Малък Земен Събор, организиран в Бисероливница Чорбаджи Атанас.

В първият уикенд на ноември във Варна се провежда традиционната Конференция по демокрация. Там си дават среща много от активистите, които организират екофестивали в страната. През 2021 г. тя бе отложена от пролетта за есента поради пандемичните ограничения. Следете актуалната ситуация тук.


Очакваме всички подобни съществуващи и предстоящите нови инициативи да бъдат активно популяризирани от техните организатори чрез нашата платформа ECOHUB.

Comments are closed.