Безорно градинарство
Безорно градинарство. Снимка от Flickr
Природа

Безорно градинарство

Безорното градинарство подобрява климата, почвата, намалява въглеродните емисии, и щади биоразнообразието и пчелите. Необработването и възстановяването на плодородието на почвата означава, че в следващите стотици, дори хиляди, години, ние ще можем да отглеждаме храна за всички бъдещи поколения на Земята, и така ще имаме хранителна независимост.

Когато говорим за Ноу тил, за Безорно земеделие, за Регенеративно земеделие, говорим за начина как да възстановим почвата толкова много, че да нямаме никаква нужда да използваме химични препарати и торове. Най-добрите Ноу тил земеделци и градинари по света, вече не използват абсолютно никакви изкуствени неща, защото нямат нужда, защото почвата им вече е много плодородна и здрава.

Растения, растящи в плодородна почва, са изключително здрави, силни, не боледуват и дават високи добиви. Необработването на почвата е ключовото и най-важно нещо за запазване на нейното плодородие.

Защо всъщност обработваме почвата?

Две са основните причини:

  1. Да разрохкаме почвата и
  2. За да премахнем тревите/плевелите.

Обработването и копаенето на почвата ѝ дава временна рохкавост, но за няколко месеца тя сляга, сбива се и трябва отново да се обработи, за да се поддържа почвата рохкава и аерирана така, че да могат всички култури, без значение от вида, да могат лесно да си пускат корени и да растат здрави и силни.

Проблемът с плевелите, можем да решим по два начина без обработване, които са по-евтини и нямат негативно влияние върху плодородието на почвата.

Първият е мулчирането. Това е покриването на почвата с някаква биомаса (слама, шума, дървени стърготини, окосена трева, картони, оборска тор, камъни и други естествени материали). Дори и найлона върши много добра работа за задушаването на тревите, но той има и някои негативни последици, за разлика от биологичния/органичния мулч (биомасата). Найлона е черен и се нагрява от слънцето, под него почвата прегрява, което е доста лошо за растенията. Също така той е изкуствен и не се разгражда и по никакъв начин не подхранва (наторява) почвата. Абсолютно всякаква биомаса и естествен материал може да използваме. Важното е обаче никога да не го закопаваме или заораваме, а само да го трупаме отгоре. Червеите и другите животинки денонощно работят, и те ще свършат тази работа вместо нас.

Почвата трябва винаги да е покрита/мулчирана, защото биомасата пречи на тревите да растат. По принцип тревите в градината не пречат на многогодишните растения ако те са над тригодишни, защото имат дълбоки корени. Мулчът задържа влагата и предпазва почвата от слънцето. Растителните остатъци (мулчът) с течение на времето се компостират (разграждат) и се превръщат в тор, тоест подхранват растенията, а когато имаме подхранена почва, нуждата от торене с изкуствени торове, на практика отпада.

Вторият са покрѝвните култури. Te имат десетки на брой ползи. Когато започнем да ги използваме, обработването на почвата става излишно. Те хем разрохкват почвата, хем могат да преборят и задушат плевелите. Ръжта е най-добрата култура срещу плевелите, защото става много голяма, има десетки, дори стотици коренчета на всяко растение, и също така отделя вещества през корените, които потискат другите треви.

Ето няколко полезни видео материала:

Покривните култури

Това са растения, които засяваме през месеците, когато не отглеждаме нищо. Прибираме реколтата и ги засяваме. Покривните култури са може би най-добрият начин за подобряването на почвата. Те имат изключително много ползи:

  • конкурират плевелите, в някои случаи на 100%;
  • наторяват и обогатяват почвата с десетки важни микро и макроелементи (азот, фосфор, калий, манган, магнезий, цинк, бор, молибден, сяра и много, много други);
  • разрохкват почвата много по-добре, отколкото ние можем да го направим с каквато и да е обработваща машина;
  • „обработват“ вертикално, което е по-добрият вариант, защото когато имаме по-обилни дъждове, почвата ще попие целия дъжд.

Стандартните машини за обработка обработват хоризонтално. Под дълбочината, на която се обработва, почвата се сбива и се получава уплътнен хоризонтален слой (плужна пета), която пречи на растенията да си пуснат дълбоко корените. След което се налага да се полива много повече.

На почти всички култури, корените достигат минимум 1-2 м дълбочина. Ако имаме плужна пета, те ще достигнат до 40 см, което ще намали достъпът им до влага поне наполовина. Важно е да не изскубваме корените на основните култури (картофи, домати, царевица, ряпа и т.н.), защото когато умрат, корените им изгниват и оставят празни тънки дупки на дълбочина над 1 м, които след това често се използват от следващите култури, които ще засадим.

Покривните култури най-често са миксове от култури (ръж, овес, грах, фий, просо, слънчоглед, елда, лен, ряпа и т.н.). Когато имаме разнообразни корени, ние храним много повече видове микроорганизми (бактерии, гъби, протозои, амеби), което е много важно за културите, които ще отглеждаме след това, защото различните организми преработват различни минерали в почвата и така растенията нямат дефицити, което е ключово, за да растат здрави, да не боледуват и да не ги нападат насекоми.

Много е важно засяването да бъде на правилната дълбочина. Дребните семенца, като тези на ряпата, трябва да са на максимум 1 см, а по-едрите, като тези на слънчогледа, могат до 4 до 5 см. Ако засеем дребните семена на дълбоко, те може и да не успеят да си проправят път до повърхността.

Можем да използваме и метода на японеца Масанобу Фукуока, при който овалваме семената в почва и просто ги разхвърляме. Третият вариант е просто да ги разхвърляме, но част от семената е възможно да ги изядат животинки, и е хубаво да ги засеем преди дъжд, за да може да ги намокри и да им даде добър старт.

Покривните култури (особено цъфтящите), привличат много полезни насекоми, които помагат за по-доброто опрашване и също така много от тях се хранят с вредителите. Например калинките обожават листни въшки. Други примери са: водните кончета, богомолките, много видове бръмбари и т.н.

Компостирането

Компостирането е нещо, което може би всички напреднали земеделци и градинари правят. Добре направеният компост може да ни помогне много по-бързо да възстановим почвата си. А във възстановената и плодородна почва, болестите и вредителите намаляват до нула.

Как да направим компост

Има различни методи на компостиране. Един от най-лесните и най-добрите компости се прави с калифорнийски червеи. И другите червеи вършат много добра работа, но калифорнийските червеи се намножават/размножават доста по-бързо и един червей може да изяде храна, колкото е собственото му тегло. Те ядат абсолютно всичко (слама, шума, трева, плевели, оборска тор, дървени стърготини, кухненски отпадъци, картон и хартия, и много други. Сготвена храна, месо и цитруси, не трябва да има в големи количества.

През горещите месеци червеите трябва да се поливат, за да не изсъхват, а зимата да се завиват/покриват отгоре, за да се предпазят от студа. Преди началото на зимата е идеалният момент за добавяне на голямо количество нова храна за тях, особено оборска тор или други зелени неща, които отделят топлина при компостирането си.

Хубаво е компостът да е на сянка или полусянка. Най-добре до или под дърво. Ако сме в горещ и сух район, тогава е най-добре да е изцяло на сянка, а ако сме в планински и студен район, тогава може дори да вкопаем малко леглото/компоста от червеи, защото почвата държи постоянна температура около 10 градуса и така ще ги предпазим от измръзване.

Горещ компост

Горещият компост става за близо месец и също е изключително добър, но изисква малко повече грижи. При него трябва да сложим правилни пропорции на зелена маса, кафяви остатъци и малко силно азотни (оборска тор). В центъра на компостната купчина температурата достига до 60°-70° С. Тя трябва да се разбърква през 1-2 дни.

От готовия компост можем да правим извлеци/екстракти и чайове.

Извлекът става много лесно и бързо: взимаме малко компост в чорапогащник или друг материал с много фини дупчици, поставяме го в съд с не-хлорирана вода, след което масажираме компоста докато сока отиде във водата и тя стане кафява.

Компостен чай можем да направим като отново вземем компост и го сложим във фин плат, добавим меласа или захар (храна за бактериите), добавим и въглехидрати (смачкан картоф, накиснат ориз, овесени ядки или нещо друго, което да нахрани гъбите). Трябва ни хубава помпа за кислород, подобна на тези за аквариумите, но по-мощна, защото трябва да имаме много кислород. За 24 до 48 часа компостният чай е готов. След като е готов чаят, е добре да го използваме възможно най-скоро, най-добре същия ден.

В компоста, чая или извлека, можем да добавим и малко почва от близка гора или ливада/пасище, и така ще добавим местни микроорганизми, които са много важни и полезни.

Отварата от коприва е доказано работеща, както като срещу болести и неприятели, така и за наторяване. Бере се коприва, слага се в съд, който се напълва с вода, оставя се за 2-4 седмици, след което е готов за употреба. Недостатъка ѝ е, че мирише много неприятно. Задължително се разрежда 1 към 10, защото е много силна. Изпробвано е от много хора и всички казват, че има много добър ефект. Някои хора слагат полски хвощ, детелина и др. И тук също можем да проявим креативност и да експериментираме.

Полезни видеа

Видео с градинар, който е изумен от резултатите от чая и микоризните гъби, които добавя:

Видео с уникален човек от Аляска, който има множество рекорди на Гинес за гигантски зеленчуци, постигнати без никакви изкуствени торове и препарати. Той използва само компостен чай, и доказва, че био производството НЕ дава по-слаби добиви:

В някои случаи е по-лесно и правилно вместо да правим компост и да трупаме биомасата на едно място, след което да я преместваме в градината или на полето, можем вместо това директно да я трупаме върху лехите като мулч. Така труда ни ще е по-малко и директно ще отглеждаме компост върху лехите:

Когато засаждаме дръвчета или разсади, много важно е в дупките да слагаме поне малко количество хубав компост, за да добавим полезни микроорганизми, които да дадат хубав старт. Под и около корените в дупката може да добавим шепа горска почва. Остатъците от риба в дупките имат страхотно действие – изпробвано многократно. Някои хора слагат обелки от банани или др. Експериментирайте.

Много е важно, ако е бедна почвата, да я подсилим. Ако сме в по-горещ район с малко валежи, тогава е хубаво дупките да са една идея по-дълбоки, за да може растенията лесно да пускат корени надолу. Също така, мулчирето при дръвчетата, малини и други многогодишни е ключово за тяхното прихващане.

Допълнителна информация

No Till Bulgaria

В сайта, ще намерите книги, които допълнително дават насоки за почвата, плодородието и чистото земеделие.

В Youtube канала ще намерите полезни видеа от градинари от цял свят.

В групата във Facebook ще откриете нови неща свързани с безорното земеделие и възстановяване на почвите в България.

Автор: Веселин Спасов

Още в:Природа

Comments are closed.