ПриродаСтопанство

Въведение в регенеративното земеделие

Как да направим почвата си плодородна и как да отглеждаме здравословна храна в здрава почва, помагайки на природата и климата?

По-популярното име на регенетативното земеделие е „Безорно земеделие“ или „No Till“. Нарича се така, защото не се обработва почвата. За много хора е странно как така няма да се копае или обработва, но истината е, че никъде в природата няма обработване и всички растения растат без никакъв проблем. Ние всъщност обработваме, за да махнем растенията, които не искаме, и да можем да си засадим нашите. Оказва се обаче, че обработването уврежда самата почва. Това се случва постепенно с годините и е много трудно доловимо. Учените обаче събирайки много данни, сравнявайки плодородието преди 20-30-50 години и сега виждат, че сега почвите са много по-изтощени. Има обаче начини да се справим с тези нежелани от нас растения по други начини, без да обработваме. Или като мулчираме, или като засяваме покрѝвни култури.

Фиг. 1. Пример за безорна продукция (Източник: ecofarmingdaily.com)

Може би най-важното нещо, което искам всеки да разбере, е, че биологичното производство, направено добре, може да даде по-добри резултати от конвенционално отгледаните плодове, зеленчуци, пшеница и т.н. Защо това е така? Колкото и прецизно да внасяме правилните количества торове, не можем да го направим толкова добре, колкото една много плодородна почва може. Схващането, че биопродукцията дава по-ниски добиви не е правилно. Хората смятат така, защото повечето правят биопродукция просто като не използват химически препарати и торове. Ако почвата ни не е плодородна, както е в повечето случаи, когато използваме земя, която е обработвана и торена в продължение на доста години. Ако просто не торим, нормално е добива да е по-нисък, отколкото там, където е торено. Но ако торим с биологични неща, тогава добива може да бъде и е значително по-висок от конвенционалното производство.

Има много примери на рекорди на Гинес, дори на хора, които не използват никога никакви химични препарати и торове, но възстановяват почвата и използват биологични такива. Ето един от тях:

Почвата и покрѝвните култури

Най-важното нещо за всеки градинар, земеделец и еколог е почвата.

От там идва храната и тя (почвата) има своите нужди, за да функционира (работи) добре. Ако почвата работи добре, тогава растенията, каквито и да са те, ще растат добре. Нуждата от торене може да бъде заменена от изкуствени торове към естествени органични, което е не само по-евтино, но и по-екологично. За да произвеждаме здравословна храна по щадящ начин за природата, трябва да разберем как тя работи. В природата винаги целогодишно нещо расте, почвата винаги е покрита. Това трябва да правим и ние. Да „имитираме“ същото нещо, само да сменим културите.

Фиг. 3. Сравнение на необработена почва (вляво) с уплътнената обработена почва (вдясно) (Източник: notillagriculture.com)

Два са основните варианта за покриване и защитаване на почвата:

  • Единият е да мулчираме, тоест да покрием почвата с биомаса (шума, слама, дървени стърготини, окосена трева и всичко останало, което имаме налично. Колкото повече, толкова по-добре. Трябва само да трупаме отгоре, без да закопаваме в почвата. По същият начин както е в гората. Листата падат върху почвата и това е. А всички знаем, че най-плодородната почва е в гората.
  • Вторият е да засяваме така наречените покрѝвни или междинни култури – миксове от подбрани растения/култури, които носят огромни ползи за почвата. Те могат да надделеят над плевелите, обогатяват почвата с азот, фосфор, калий, магнезий, цинк, манган и много други елементи, от които ще се възползват растенията, които ще засеем след това. В този случай имитираме пасищата. Там винаги има огромно разнообразие – минимум 20 вида. Има житни, има бобови, има различни видове цъфтящи. Всяко растение носи определена полза. Когато имаме голямо разнообразие, тогава ще имаме много различни ползи, което е много по-добрият вариант. Ако засадим само бобови като покрѝвна култура ще имаме много азот, но растенията, които след това ще отгледаме нямат нужда само от азот. Същото е като при хората: не може да ядем само хляб, трябва ни разнообразна диета, за да сме здрави и да функционираме добре.
Фиг. 3. Покрѝвна култура от зимна ръж може да бъде полезна при влажни и сухи времена (Източник: sustainablecorn.org)

Болестите и неприятелите

Най-важното нещо, на което трябва да си отговорим е: ЗАЩО боледуват растенията и ЗАЩО ги нападат вредители? Това не е просто случайност. Въпросът не е в това дали ще има болести или вредители в близост до растенията. Причината е в тяхната имунна система, в тяхното здраве. Абсолютно същото е както при хората. Има болести и вируси, но едни хора минават много леко, други се влошават. Причината е в индивидуалното здраве и имунитет. Ние можем да засилим имунитета на растенията така, че дори и да има болести и вредители, те да не нанасят щети, тоест да са потиснати и да не се развиват. От това какво правим в градината или полето, зависи дали ще се развиват полезни микроорганизми или вредни.

Въпреки че виждаме резултата от болестите и вредителите по листата, плодовете и т.н., всъщност основната причина е в почвата. Там трябва да се фокусираме. От там тръгва всичко. Всички знаем, че културите имат нужда от хранителни вещества, микро- и макроелементи. Истината е, че в почвата ги има, но е нужно да имаме микроорганизми и по-големи организми, като червеите, за да помогнат тези елементи да са усвоими за растенията.

Микроорганизмите и симбиозата

Много учени откриват, че бактерии, гъби и други организми извличат от почвата елементите и ги преработват, след което растението ги усвоява, расте, цъфти и дава плодове. Можем да направим сравнението, че растенията преработват слънчевата светлина, минералите в почвата и водата, и произвеждат плодове, които ние консумираме – плодове, които са в подходяща усвоима форма за нас. Ние не можем да ядем самата почва и затова имаме нужда някой да я преобразува. По същия начин микро- и макроорганизмите в почвата преработват малките частици глина и органична материя, и отделят усвоими вещества за растенията. Без микроорганизмите нещата няма да се случват. Точно затова трябва да ги пазим.

Фиг. 4. Симбиоза между корените на растението и гъба (микориза) (Източник: groworganic.com)

Как да ги пазим и да увеличим техният брой. Основното нещо е да спрем да обработваме, защото за тях обработката е като земетресение от 10-та степен. Второто нещо е да им подсигурим храна (или мулч, или по-добрият вариант – живи корени целогодишно. Най-добрата храна за микроорганизмите са така наречените коренови екзудати. Това са сокове, които растенията отделят през корените си и хранят микроорганизмите. Те (микроогранизмите) го правят, защото се нуждаят от помощта им, за да извлекат нужните им минерали. То е като човека и кучето. Стопанина го храни, а кучето пази стопанина.

Колкото по-разнообразна храна има за микроорганизмите, толкова по-добре; колкото е по-голямо количеството ѝ, толкова по-добре. За това е добре да се ползва разнообразен мулч, ако човек има възможност, и е добре, дори можем да кажем задължително, да правим разнообразни миксове от покрѝвни култури.

Тук може да видите таблица за най-често използваните покрѝвни култури, техните предимства и недостатъци.

Повдигнатите лехи

Много хубави са повдигнатите лехи. Много красиви, подредени и лесни за работа. В ранна пролет се затоплят малко по-бързо, защото са по-високо, стига обаче да са на завет и вятърът да не ги изстудява. Повдигането на лехи обикновено води до по-голяма нужда от напояване, което може да бъде недостатък ако водата за напояване ви е ограничена.

Фиг. 5. Пример за повдигнати лехи (Източник: oldworldgardenfarms.com)

Да засаждаме разсад или да сеем семената директно без да правим предварителен разсад. В земеделието трябва да се научим да вземаме решенията спрямо нашите конкретни условия. Правенето на разсад на закрито и топло ни дава много хубава преднина и можем да изкараме по-ранни домати, чушки и т.н. Ако нямаме нужда да получим ранни плодове, тогава сеитбата на семена може би е по-удачна. Има скорошни тестове на много напреднали пермакултурни градинари, които показват, че преместването на културите от едно място на друго, малко или много стресира културата, което може да понижи крайният добив. Правенето на разсад също така отнема допълнително време и труд. Сеитбата на семенца директно в лехите е много по-лесно и бързо.

Храната и начина, по който е произведена е едно от най-важните неща за нашето здраве. Няма как да слагаме лоша храна и да се радваме на добро здраве. Наскоро направиха един меко казано уникален филм, в който участват най-добрите земеделци и учени в света. Те правят връзката между начина, по който се произвежда храната и нашето здраве. Регенеративното земеделие е в основата на филма, как можем да правим земеделие, което да помогне да се справим с климатичните промени.

Автор: Веселин Спасов – Ноу Тил България

Ресурси

Още полезни видеа, лекции и книги може да намерите в сайта за Ноу Тил – www.notillbulgaria.com

Може да се включите и в групата за безорно земеделие във Facebook – Ноу Тил България.

Ако искате може да се включите в YouTube канала, за да ви излизат нови видеa, когато качваме.

Книга за безорното земеделие.

Още в:Природа

Comments are closed.