Природа

Ядливи диворастящи растения

Сред растителното царство на България, освен познатите ни плодове, зеленчуци и цветя, има и много такива, които се определят като бурени, но все пак са ядливи. Някои от тях ще разгледаме в тази статия.

Понеже са диворастящи, техния екологичен отпечатък е нулев спрямо земеделски отглежданите култури. Като по-адаптирани към климатичните промени, те са един от стълбовете на хранителната независимост и част от диетата на много хора в развиващите се страни, а все още и в нашите села.

Полски Хвощ (Equisetum arvense)

Полски Хвощ (Equisetum arvense)
Полски Хвощ (Equisetum arvense)

Видовете хвощ са много. Ядливи части има само полския – плодовидните връхчета (спороносни класове) на младите му стебла. Появяват се рано напролет, след разтапянето на последния сняг.

Могат да се употребяват сурови, печени, варени или като добавка в супи. Полския хвощ е сред растенията, които е необходимо да познаваме отлично, преди да решим да ползваме за храна. Някои от видовете са токсични и особено опасни. Препоръчително е да се ползва само под надзора на опитен билкар или бушкрафт инструктор.

Седмолист (Aegopodium Podagraria)

Седмолист (Aegopodium Podagraria)
Седмолист (Aegopodium Podagraria)

Растението е силно разпространено в селските райони из цялата страна. Възприема се като безобиден плевел без стопанско значение. Понякога е трудноотличимо от младите стебла на тревистия бъз и други подобни.

Cвeжитe лиcтa и cтpъĸoвe мoгaт дa бъдaт ĸoнcyмиpaни cypoви или вapeни в caлaти и cyпи, имa миpизмa нa мopĸoви. Може да се суши и ползва целогодишно. Заради особения вкус, може да се ползва като подправка.

Употребата му е с големи традиции в Европейската и частично Азиатската част на Русия.

Овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris)

Овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris)
Овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris)

Ядливи са само младите листа и стебла. Зрелите и стари растения съдържат токсичен компонент, който е опасен както за човека, така и за селскостопанските животни.

От младите кълнове може да се приготви салата (с добавени ядки – орехи, бадеми), или подправка за картофена супа. За получаването на въпросната подправка младите листа се запържват с лук и се добавят към сварената супа. Растението не подходящо за основна храна, поради недостатъчния обем в който се открива.

Обикновен лапад (Rumex patientia)

Обикновен лапад (Rumex patientia)
Обикновен лапад (Rumex patientia)

В България съществуват около 20 вида, най-популярния сред които е Обикновен лапад. При категорично разпознаване може да се яде и добавя към други ястия в неограничени количества.

Появява се рано напролет и може да се използва във всички форми – суров, варен (в супи или пюрета), печен (в баници или като добавка за ориз, картофи). Ядлива е листната маса. За зимния период може да се консервира в сол или фризер. Съществува и практика за сушене. Тъй като листата са по-скоро сочни и месести, сушенето изисква минимум 24 часа температурен режим.

Киселец (Rumex acetosa)

Киселец (Rumex acetosa)
Киселец (Rumex acetosa)

Също е от семейство Лападови. У нас има три основни сорта киселец:

  • широколистен (има слаби и крехки листа с формата на стрела);
  • френски (той е с малки и камбановидни листа);
  • с червени жилки (има крехки и заострени листа с яркочервени жилки).

Расте най-често по пасища и поляни. Кулинарните му качества са идентични с лапада, като вкусът е леко кисел. Също може да се суши и консервира. Заради особения си (леко тръпчив) вкус трябва да се консумира по-предпазливо от хора с проблемно храносмилане.

Обикновена злина (Barbarea vulgaris)

Обикновена злина (Barbarea vulgaris)
Обикновена злина (Barbarea vulgaris)

Обикновената злина е силно инвазивна плевел, която бързо превзема лошо обработени полета с глинести почви. В семената на зрелите растение се съдържа токсин, опасен както за човека, така и за едрия рогат добитък, конете и домашните птици.

Ядливи са само младите стебла, изчистени от влакнестата обвивка (стеблата на по-старите растения са твърди и се превръщат в тънко жилесто въже). На вкус прилича на ряпа. Може да се добавя в супи, салати или да се ползва като подправка заради леко горчивия вкус. Не е подходяща за основно ястие, както и не се употребява в неумерени количества. Както с повечето нетипични храни, консумирането й трябва да започне с малки порции за установяването на индивидуална поносимост.

Широколист живовляк (Plantago major)

Широколист живовляк (Plantago major)
Широколист живовляк (Plantago major)

За храна се използва най-вече Широколист живовляк (Plantago major). Разграничаването му от Теснолист живовляк (Plantago lanceolata) е елементарно. Листата на теснолистия за тесни и издължени, а на широколистния – разляти.

Младите листа могат да се консумират сурови или варени. Ако се консумират сурови, количеството трябва да е малко. Понякога се получават (както и при други пресни растения) леки, не опасни стомашни неразположения. Листата на широколистния живовляк имат леко горчив вкус и преди да се използват трябва да се отстранят влакнестите им нишки, които са в централната част на листния скелет.

Съществува и практика с предварително бланширане. Бланширан и замразен може да се използва целогодишно в салати, супи, яхнии. Препоръчителна е и употребата му под формата на храна, при заболявания при които помага като билка.

Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. Bulgaricum)

Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. Bulgaricum)
Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. Bulgaricum)

В прясно състояние има силно лютив вкус и може да се добавя в салати. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло. Разпространена е предимно в планинските райони.

Берат се само листата, без да се засяга кореновата система, с цел да се опази растението до следващия сезон. Не подлежи на термична обработка, тъй като губи автентичния си вкус и консистенция. В изсушена форма (с добавена сол) е отлична подправка за всяко ястие.

Младите стръкове се смилат (с машинка за кайма)и получената в резултат зелена маса, се смесва със ситна готварска сол – пропорцията е различна и по желание. След като се смесването се разбърква добре, разстила се в плосък съд и се суши на сенчесто и добре проветриво място. Разбърква се 2-3 пъти на ден и така до пълното изсъхване.

Съхранява се в добре затворени буркани, или в непрозрачни съдове. С времето сместа леко губи първоначално яркозеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.

Червена детелина (Trifolium pratense)

Червена детелина (Trifolium pratense)
Червена детелина (Trifolium pratense)

Червената детелина се счита за един от най-богатите източници на изофлаваноиди – водоразтворими химикали, които действат подобно на естрогени. Това трябва да се има предвид, тъй като в миналото е употребявана често, именно заради контрацептивния си ефект.

В кулинарията се използват листа – имат приятен вкус и чудесен аромат. Подходяща е като подправка както в пресен така и в сушен вид. Салатата от свежи листа е особено полезна при простуда и бъбречни проблеми. Салатата обаче не бива да е само от детелина, заради специфичния вкус. Детелината се ползва като добавка (до ½) към салати от маруля, лук, краставици и др.

Иглика

Иглика (Primula)
Иглика (Primula)

Игликата е градинско многогодишно цъфтящо растение. Събира се рано напролет, в сравнително къс времеви интервал. Съществуват повече от 600 вида иглика, но в България естествено разпространени са 8 вида, като 4 от тях са защитени видове. Може да се отглежда както в градината, така и като стайно растение. Има едроцветни сортове, при които цветът достига до 5 см. в диаметър. Цъфти от февруари до май. Понякога растението може да цъфне още веднъж през есента.

Младите листа събрани в началото на цъфтежа имат леко горчив вкус, с камфорен тон. Могат да се добавят във всички пролетни салати и зелени супи, но в малки количества. При термообработка горчивината се губи, но изчезва и аромата. Цветовете имат специфичен вкус на мед и са отлична добавка към яйчни ястия. Силно изразени са медицинските свойства на игликата. Ето защо, преди употреба трябва да се познават всички конкретно медицински показания и противопоказания. Предозирането е потенциално опасно.

Орлова папрат (Pteridium aquilinum)

Орлова папрат (Pteridium aquilinum)
Орлова папрат (Pteridium aquilinum)

По долната страна на листата на орловата папрат се разполагат спорангиите, събрани в групи. Те са защитени от подвитите ръбове на листните делчета. Този белег е толкова характерен за орловата папрат, че само той е достатъчен за определянето на вида и различаването му от всички останали папрати, срещащи се в България. Ядливи са само неразвитите млади стебла, чиито листенца все още са свити като юмручета. Термичната обработка е задължителна, като преди това могат да се осоляват, мариноват или бланшират.

В по-късния вегетативен период, когато „юмручетата“ са започнали разтварянето си, или са вече разтворени, растението е силно токсично. Препоръчва се употребата му да е само под надзор на опитен билкар или бушкрафт инструктор.

Бяла бреза (Betula pendula Roth.)

Бяла бреза (Betula pendula Roth.)
Бяла бреза (Betula pendula Roth.)

За хранителни цели се използват цветовете, вътрешната кора, листата и брезовия сок. Цветовете заедно с младите листа се използват за салати – след бланширане, и за варене на супи. Вътрешната кора се добавя към зеленчукови или месни ястия. Сокът се получава в ранна пролет, по специален начин: След внимателно принудително нараняване на кората и част от дървесината, под „раната“ се поставя съд за течност, в който тя да може да се събира.

Подходящи за добиването на брезов сок са средните по възраст дървета. От младите или твърде стари ефекта е незадоволителен. Сокът има силно специфичен „брезов“ вкус и няма противопоказания.

Паламида (Cirsium arvense L.)

Паламида (Cirsium arvense L.)
Паламида (Cirsium arvense L.)

Тя е многогодишно тревисто растение, което достига на височина 30 до 100 см и чрез кореновата си система образува големи колонии. Свежите млади стебла се обелват и ядат сурови, а младите листа се варят като зеленчук – те губят бодлите си, когато се обработят термично. Имат вид и вкус на аспержи.

Корените от първата година на растението също могат да се готвят като картофи.

Репей (Arctikum lappa L.)

Репей (Arctikum lappa L.)
Репей (Arctikum lappa L.)

Репеят е двугодишно тревисто растение с дебел вретеновиден, разклонен корен. Стъблото е високо от 90 до 150 см. За храна се използват корените, извадени през ранната пролет (преди растението да е цъфнало) или през есента. Попарени във вряла вода корените се обелват и белят като картофи. Кулинарните му качества също са подобни. Разликата е в това, че репеят има изразени терапевтични свойства, т.е. изключително добре повлиява определени заболявания.

Употребата му в някои държави и региони (предимно в Русия) има дори традиционно стопанско значение – съществуват полета засети с репей. Засяването и цялостния процес на отглеждане са близки до отглеждането на картофи.

Автор: С. Христов

Още по темата

Друга статия за ядливи диворастящи растения:

https://k-decobg.blogspot.com/2017/05/blog-post_56.html

В последваща публикация ще направим преглед и на следните:

  • Коприва,
  • Глухарче,
  • Паричка (Bellis perennis),
  • Червена мъртва коприва (Lamium purpureum),
  • Врабчови чревца, Звездица (Stellaria media),
  • Лъжичината, Чеснова трева (Alliaria petiolata),
  • Тученица (Portulaca oleracea),
  • Щир (Amaranthus blitum),
  • Слез (Malva sylvestris).

Още в:Природа

Comments are closed.