минзухари
ПриродаСтопанство

Мрежа от живи места

През 2020 година има забележителен ръст на преместване на хора от градовете към селата в България. След 2010 година всяка година средно около 20 хиляди българи избират този път. Обикновено това са млади пенсионери или земеделци, които променят адресната си регистрация, за да участват в европейски програми. Това вероятно бе причината през 2015 година над 40 хиляди българи да се насочат към селата. Тогава беше активна програмата за развитие на селски туризъм, станала печално известна като „къщи за тъщи“. Но защо през 2020 година близо 100 хиляди сънародници направиха тази крачка в житейския си път?

Броят на новите селяни през 2020 година надвишава сбора им от предишните четири години взети заедно. Профилът им е разнообразен, но все повече се забелязват активни градски хора, които рязко връщат скоростта на кариерата си и се опитват да потърсят идеалния смисъл в своя живот. Този процес се наблюдава в по-развитите икономически западни общества от края на XX век. Разликата сега е, че основната причина за масовата му поява в България е хаотичната реакция на държавната власт в борбата с пандемията, особено през пролетта на 2020 година с безпрецедентната карантина и затварянето на достъпа от и до областните градове. Това отприщи селската мечта на градския човек и се появиха много нови дауншифтъри.

Тихата революция

Доброволният опростен начин на живот отрича консуматорството и материализма в културата на потребление. Това е „тиха революция“, която води до задоволяване на материалните нужди по възможно най-простия и директен начин, свежда до минимум потреблението на стоки и услуги, и човек влага повече време и енергия в търсенето на нематериални източници на удовлетворение и съществуване.

Поради все по-голямата концентрация на хора и ресурси в градските зони, дауншифтърите обикновено търсят своя нов живот на село или сред дивата природа. Много често те се опитват да живеят в общност по подобие на старите земеделски задруги. Новите селяни-мечтатели са потенциални участници и в социалната икономика чрез кооперациите и читалищата, които все още са жизнена система от икономически субекти в някои села.

Новите селяни преминават през известен период на приобщаване към местната общност. Те са приспособяващи се „чужденци“, които често прилагат своя глобален опит сред местните културни особености. Случва се да бъдат и граждански активни, като например взимат участие в протестни акции, почиствания на незаконни сметища, залесявания. Вече има много добри примери за тяхната дейност в местните читалища, където се опитват да възраждат културния живот чрез организиране на нови фестивали.

Живи места

Изграждането на нова селска общност си е сериозно предизвикателство. В началото всички подхождат с ентусиазъм, но постепенно реалната обстановка и нуждата от бърза промяна на градските навици често водят до неуспехи. На приливи и отливи тези малки селски оазиси се борят за своето съществуване. Може би един от най-емблематичните примери за това е село Желен до Своге. Там се правят опити за обратна миграция в последните петнадесет години. Усилията продължават и именно заради пандемията сега изглеждат относително успешни. Разбира се имало е и буксуване, като например с идеята на няколко младежи да поемат дейността на селското читалище, срещу което туземното население е дало яростен отпор. През пролетта на 2021 г. обаче читалището в Желен изглежда запустяло, което открехва възможността за нова културна инвазия на градските мечтатели.

През 2015 г. на книжния пазар се появи апокрифна книжка, издадена едва в сто копия. „Възможната България“ е нещо като пътеводител до над тридесет „живи места“, които в онзи момент съществуват в страната. Това е и опит за равносметка как се стига до устойчивост на тези малки общности и докъде се простира личната свобода в комуналния природосъобразен живот. Някои от тези примери са актуални и сега, други са се разпаднали или са сменили физически мястото. Но усилията продължават и все по-често се разчита и на доброволческа помощ за всекидневната дейност. А голяма част от тиража на книгата се продаде по време на фестивала Узана поляна фест, който през 2021 г. отново се завръща в културния календар на зелените мигранти.

Културен обмен глобално

Движението за дауншифтинг стартира своя живот в началото на 70-те години на 20 век от Германия. Там е създадена първата асоциация за доброволческа помощ в органични ферми, станала популярна като мрежата на „ууфърите„. След половин век съществуване тя е нарицателна за хора, които търсят своята реализация на село, но първо се пробват като доброволци. В България местата, които приемат ууфъри варират през годините, но към момента все още са поне една дузина.

Друга платформа също набира доброволци, като основната мотивация е културния обмен. Чрез доброволна работа далеч от дома много хора търсят пауза от забързаното си всекидневие. Обикновено това се случва във ферма или по време на провеждането на еко фестивал. Обектите, които са обявили възможности за престой на село в България са над сто.

Доброволческия туризъм набира скорост и у нас. Все още това изглежда малко екзотично, но на фона на пандемичните ограничения се оказва полезен начин да пътуваш и да посещаваш отдалечени и не съвсем оживени места. Така можеш да бъдеш част от събитие или процес и да опиташ от храна, за която си помогнал да бъде отгледана. Популярна платформа за набиране на доброволци е TimeHeroes, където често се появяват и каузи, свързани със селския начин на живот.

Ако тази информация се види като точки на картата на страната, прави впечатление концентрацията на обекти и потенциални събития в определени райони. Защо и как зелените мигранти избират точно тези места е интересна тема за анализ.

Къде са те?

В очакване на лятото офисния планктон мечтае за чадър, шезлонг и коктейл на плажа. Поне така беше до изчезването на масовия туризъм. Пандемията донесе небивал ръст в интереса към селския туризъм. Отвъд туризма обаче, на село има тежко всекидневие, за което някои биха дали луди пари, за да го преживеят. Нека видим къде може да се докоснете до доброволчески туризъм.

Започваме от Северозапада. Обикновено той остава винаги на опашката. В най-бедният регион за планиране в ЕС има условия за обратна миграция, но трябва да се отчитат рисковете на битовата престъпност и липсата на адекватен публичен транспорт и до общински центрове в по-малките селски общини. Предимства са близостта до София и липсата на големи индустриални замърсители. Популярни са имение Обичковци до Белоградчик (специалисти по земно строителство) и Оставаме в Ъглен (селски ентусиасти). Интересен пример за прилагане на глобален опит на локално ниво е биоферма Венец в Тодорово до Плевен.

Централна Северна България изглежда много подходяща за дауншифтинг, особено в селата на Предбалкана и Лудогорието. В Русе има силна група за градско земеделие, както и пермакултурна градина на хижа Минзухар до Образцов чифлик. Голяма концентрация на живи места има около Велико Търново (например във Ветренци и Горско Косово) и Габрово ( Явор и Руня) . Интересни опити за обучение в минимален екологичен отпечатък има около Търговище (Надарево и Малоградец).

На Североизток зелените общности са концентрирани около морето. Областите Силистра и Разград все още са бели петна за обратната миграция. За сметка на това във Варна е един от най-силните фермерски пазари, на който участват Доматената къща и Тревясалата ферма. Любопитни са някои опити в Добруджа – Чудната градина и Медена ферма Михови. Това са бизнеси с кауза, които променят средата в този изцяло земеделски район.

Около Бургас и Ямбол сякаш всичко се случва в Странджа. Но в тази толкова загадъчна планина избират да отидат големите ценители. Такива са в екоселище Слънево Пънчево и пермакултурна градина Biotiful farm. В Тракия тези места са концентрирани около Пловдив, например в Гранит и Брягово. Има някои емблематични опити в Розовата долина, където са Пермашип и Waste no more farm. Изненадващо за мнозина в Родопите има по-малко такива места, но все пак трябва да споменем Косово и Гудевица.

Най-голяма концентрация на живи места има в Югозападна България и особено София-област. Това е логично заради изключително стресиращия живот в столичния град. Вероятно малко по-топлия климат на юг от Кресненското дефиле прави района на Петрич и Сандански голям магнит за дауншифтърите. По подобен начин стоят нещата с Пернишко и Самоковско, но там климатичните условия са доста по-сурови. Има доста опити в околностите на София, дори в някои планински квартали на Витоша. Така се съчетава удоволствието от живота на село с близостта на големия град и възможностите за култура и образование.

Като цяло из страната вероятно има вече над стотина подобни места, което дава надежди, че обратната миграция се превръща в масова зараза. Обикновено се търси тихо и спокойно място в подножието на планина, сравнително близо до голям град, но и достатъчно далеч от шума. Ако общността е сплотена и мястото подходящо, постепенно се оформя ядро от трайно заселили се хора, които започват да променят средата. Повратен момент е отглеждането на деца – това понякога отказва ентусиастите, но понякога ги мотивира и да продължат с усилията. Липсата на детски градини и училища е сериозен проблем в много селски общини, към което се добавят и неадекватните здравни грижи при спешна нужда. Все пак има и някои много добри примери за успешна адаптация с деца на село, например в Изворче и Воден.

Групата в социалната мрежа Фейсбук на заинтересованите да изграждат независими автономни общности и екоселища наброява над 5 хиляди човека в социалните мрежи. Разработен е сайт за живите места в България, който все още събира информация за своите бъдещи членове. По-стара он-лайн платформа също съдържа информация с карта на живите места и картата на За Земята. Изключително полезна е он-лайн платформата Green.bg, която подкрепя местните производители на храни, както и сайта на farmhopping. Те изключително много разчитат на приноса на доброволци, обмен и взаимопомощ в своите всекидневни дейности, заради което е създадена платформата Prinos.bg. В процес на изграждане са сайт на пермакултурните стопанства в страната и платформа за екологичен начин на живот в етичната икономика (EcoHub).
Очевидно е, че този начин на живот привлича все повече симпатизанти, въпрос на време е всички тези хора да изградят стройна мрежа за контакти и взаимопомощ в национален мащаб.

В текста са използвани данни от НСИ и текстове от доц. д-р Тихомир Митев (Фидано за българското село, част от сборника Трансформиращото се село, Пловдив, 2019, Студио 18, ISBN 978-619-7249-56-9) и Зорница Юлианова (Дауншифтинг – алтернативна форма на социалност или форма на индивидуално бягство, Пловдив 2016, непубликувана дипломна работа в специалност: Социология на правото, икономиката и иновациите на Пловдивския университет). Направено е и актуално проучване на ресурсите в интернет и социалните мрежи на живите места в страната в периода април-май 2021 г. , както и са ползвани източници от рубриката на БНР Хоризонт „Има ли мегдан“.

Още в:Природа

Comments are closed.