Пермакултура – теоретични основи и обхват

Пермакултурата (произхожда от „перманентно – прев. дългосрочно, устойчиво земеделие“) представлява алтернативна земеделска система, в която растенията, животните и хората са интегрирани в една екосистема и взаимно поддържат своите функции ( Mollison&Holmgren, 1978 ). Пермакултурата (първоначално възниква като „перманентно земеделие“, а по-късно се развива като „перманентна култура“) е първият метод за съзнателен дизайн на екосистеми, който притежава продуктивността и ползите на конвенционалните земеделски системи, комбиниран с устойчивостта и самообслужващите характеристики на естествените екосистеми (Mollison, 1988).

При пермакултурата се набляга върху взаимодействието с природата и грижата за земята и хората. Това е цялостен, интегриран подход или концепция, която подчертава важността на наблюдението и минималната намеса. Пермакултурата е международно движение за устойчивост със силен фокус върху проблемите на производство на храна (Ferguson, 2013).

Пермакултурата е може би най-широко разпространената форма на агроекологията. Пермакултурата включва, обаче, един много важен акцент – етична рамка и принципи на работа. Те служат като база за разумни действия, позволяващи дизайн на диверсифицирани, устойчиви системи. Пермакултурата е по-широка от агроекологията, тъй като тя може да се разбира едновременно като движение и философия, промотиращи принципите на дизайн, които са приложими и отвъд земеделието (Hathaway, 2015). Разликата между естествените диверсифицирани системи и пермакултурата е, че всички фактори в пермакултурата могат да бъдат манипулирани, за да доведат до най-добър ефект. Най-ефективни резултати могат да се поддържат чрез прост дизайн и управление. Диверсифицираните системи, каквато е пермакултурата, обичайно са на малки площи (Richardt, 1995).

Пермакултурата е цялостна концепция за устойчиво управление и дизайн¹ . Тя е с основен фокус върху производството на храна, но излиза и отвъд тази област. Като теоретично и практическо приложение концепцията е широко използвана също и в екологичното строителство, при възстановяване и развитие на местните общности (local communities), местната икономика (local economies), при създаването на демонстрационни центрове или алтернативни обучителни, кредитни и др. институции.

В основата на пермакултурата е философия за живот, основана на принципи и етична рамка. Тя се разпространява също и като международно екологично движениe, популярно в над 100 страни, и постоянно разрастващо се. Постигането на перманетност в земеделието има позитивен екологичен ефект в дългосрочен план. То е свързано с поддържането и възстановяването на агроекосистемите, с възможността за практикуване на земеделие при всякакви условия, вкл. върху пустеещи земи, изтощени или замърсени почви, или при неподходящи климатични фактори. Целта е постигане на перманентност също и в човешките взаимоотношения, като възстановяване на малките общности. Това е процес на комплексно придобиване и развитие на знания, практики и етика, чийто цялостен ефект може да бъде оценен от времето (Радева, 2017) .

Пермакултурата в земеделието се развива постоянно в световен мащаб. Като теоретична и практическа концепция се появява през 70-те години на миналия век, а нейните създатели са Бил Молисън и Дейвид Холмгрен от Австралия. Понастоящем пермакултурата има последователи от всички континенти – индивидуални практици, преподаватели, формални и неформални групи от хора, институти, колежи и бизнес организации. В Европа тя също е много разпространена, почти всяка страна разполага с поне една организация, която популяризира пермакултурата чрез практическа и/или преподавателска дейност. Съществуват и европейски обединения за пермакултура като Европейската Пермакултурна Мрежа (the European Permaculture Network) и Европейското Партньорство на Преподавателите по Пермакултура (the European Permaculture Teachers Partnership) . Регулярно се организират специални събития на европейско ниво като Европейската Пермакултурна Конвергенция (the European Permaculture Convergence), която събира практици, преподаватели и нови привърженици на идеята, с цел разпространение и обмен на знания, и се провежда всяка година в различна европейска държава. Също така, на всеки две или три години пермакултурните асоциации от цял свят провеждат Международна Пермакултурна Конвергенция (International Permaculture Convergence), която свързва пермакултурните дейци на международно ниво. Следващата международна среща ще се състои през 2024 г. в Тайван.

Пермакултурата в България е представена от няколко формални и неформални организации. Българската Пермакултурна Асоциация, която е клон на неправителствената организация „Селище Зелено Училище“, фондация „Заедно – общуване за подкрепа и развитие“, сдружение „Щастливеца“, сдружение „Тринога“, фондация „Ура Гора“, Балкански Екологичен Проект Balkep и проектът „Слънце и Луна“ са само част от организациите, ангажирани с развитието на пермакултурата в България.

Българската пермакултура има различни аспекти на развитие. В най-общи линии, могат да бъдат разграничени три групи проекти – социални, екологични и бизнес проекти. Всеки проект е ангажиран обичайно и с трите посочени аспекта, но обикновено доминират едно или две нива на действие – с акцент върху социалните или бизнес целите. Всички пермакултурни проекти са посветени на екологичния аспект. Това е така, защото пермакултурните организации или проекти следват определени принципи в пермакултурата и етична рамка – основата за практикуване на концепцията за пермакултура (Радева, 2017).

Съществуват дванадесет основни теоретични принципа за пермакултурен дизайн и три етични постулата. Принципите са детайлно обяснени и разработени от Дейвид Холмгрен в книгата му “Permaculture: Principles and Pathways Beyond Sustainability, (2002а)”.

Пермакултурните принципи представляват максими като: наблюдавам и взаимодействам; улавям и съхранявам енергията; постигам реколта; приемам и прилагам уроците на жизнения опит; използвам възобновяеми ресурси и услуги; намирам полезно приложение на всичко; следвам формите и закономерностите в природата; свързвам и обединявам вместо да разделям; използвам лесни и трайни решения; уважавам различията и прилагам разнообразието; използвам потенциала на гънките и периферията; посрещам творчески и позитивно всяка промяна.

Трите етични постулата включват – грижа за земята, грижа за хората и споделяне на изобилието.

Бъдещето на пермакултурното движение може да се оцени като позитивно. Пермакултурата е устойчива в дългосрочен план, тъй като се основава на усилията, инициативата и колективната нравственост на обикновените хора (grass-roots), а не е резултат от административни инициативи. В същото време, съществуват редица проблеми за разрешаване и ще отнеме време пермакултурната концепция да бъде разпространявана като общоприета, а не само като модерно екологично течение² (Радева, 2017).

Използвана литература

• Пермакултурна градина „Органични Градини Орешак“.
  https://orggardenoreshak.wixsite.com/oreshak и https://www.facebook.com/orggarden/.
  Личен архив на Константин Янев – фермер.
• Радева, Д. (2017). Икономика на Новото Алтернативно Земеделие в България. Пермакултура. Дисертация, защитена на 12 юни, 2017 г. към Университет за Национално и Световно Стопанство, София.
• Фондация „Заедно – общуване за подкрепа и развитие”. (2013-2014). Пермакултура – етика и принципи за устойчив живот, http://etika.zaedno.net/taxonomy/term/11. Accessed 26 March 2023.
• Hathaway, M.D. (2015). Agroecology and Permaculture: Addressing Key Ecological Problems by Rethinking and Redesigning Agricultural Systems, Journal of Environmental Studies and Sciences.
• Holmgren, D. (2002). Permaculture: Principles and Pathways Beyond Sustainability, (2002а). Holmgren Design Services.
• Innergreinhof. http://www.permakulturwerkstatt.net/seite1.html. Accessed 24 March 2023. Ferguson, R.S., S.T. Lovell. (2013). Permaculture for agroecology: design, movement, practice,and worldview. A review, Agron. Sustain. Dev.
• Mollison B., D. Holmgren. (1978). Permaculture one: a perennial agriculturalsystem for human settlements. Tagari, Tyalgum.
• Mollison B. (1988). Permaculture: a designer’s manual. Tagari NSW 2484, Tyalgum.
• Permaculture College Australia. https://permaculture.com.au/djanbung-gardens-overview/. Accessed 24 March 2023.
• Richardt, A.L. (1995). The Economics of permaculture, Economic Thesis submitted in partial fulfilment of the requirements for the Degree of Master of Social Sciences, Department of Economics, June 1995.

Автор: Донка Янева (Радева) – Ph.D., независим изследовател Екологична Икономика, пермакултурна ферма „Органични Градини Орешак“, Варна, България

• 1. Дизайнът в пермакултурата (когато касае земеделие) е свързан с внимателно предварително планиране, вкл. графично изобразяване и зониране, на подбора на количествата и комбинациите от култури и животни върху наличната площ, както и предвиждане на всякакви стратегии и технологии за постигане икономическите, социалните и екологични цели на стопанството. Често за изготвяне на дизайн са необходими по-специфични познания, затова са налице и обучения по пермакултурен дизайн.
• 2. Цялостен икономически анализ на пермакултурата в България, чрез методологията на Новата Институционална Икономика, е извършен в дисертационен труд на Радева, Д.