Екологичен начин на живот

Ако имаме нуждата да живеем екологично ежедневно ще се опитваме да правим етични и информирани избори според принципи основани на ценности, които определят този начин на живот. Така, при покупка на автомобил изборът между електрически и дизелов може да изглежда очевиден, но ако ще правим под 10 хиляди километра годишно по-евтиният дизелов автомобил печели, заради по-малкият си общ екологичен отпечатък за целия му жизнен цикъл. Автомобил втора употреба, при сравнително малък пробег, има значително по-малък отпечатък и от най-„екологичният“ нов, заради замърсяващите операции при производството му. В статиите „Някои граници на устойчивия живот“ и „кологичен отпечатък“ може да научите повече – важното при екологичния начин на живот е непрекъснато на търсим по-етичния избор.

Най-общо, екологичния начин или стил на живот е този, който следва следните принципи: 

• Близост и връзка с природата (виж и Методика на обратната миграция), т.е. Лекуване на природодефицитното ни разстройство и подсещане, че сме част от жива мрежа от синергични взаимоотношения, вместо измислен връх на измислена от човека хранителна пирамида. Важен елемент от близостта с природата е промяна на вътрешното разбиране за себе си като изява на природата, в разрез с разпространеното картезианско-нютоново разбиране за отделност на човека и привидната разграниченост на телата ни.
• Потребителски минимализъм и по-малък енергиен, климатичен и екологичен отпечатък. Потребителския минимализъм е радикално действие в рамките на консумативното общество, защото избира да не потребява. Дори избира какво да потребява на база етичната и социална отговорност на компанията, произвела продукта.
• Енергийна и хранителна достатъчност. Имаме нужда от електричество, казваме, но ако се замислим, ще проумеем, че имаме желание за повече електричество, което ни доставя повече удобства на цената огромен екологичен отпечатък. Въпросът за самодостатъчността е свързан с това да разберем от какво наистина имаме нужда за да сме живи, здрави и да изразяваме себе си творчески, докато сме в безопасност. Следващата стъпка е да изберем да не съдействаме икономически на всеки модел, а само на регенеративните модели. Иначе казано – онези поведенчески модели, които напътстват културната еволюция на човека в посока на продължаване на живота и развитието му на Земята, вместо онези, чиято посока е разруха и измиране.
• Участие в етична икономика – етично потребление, цени  и продукти,
• Локалност и кооперативност,
• Баланс между интересите на човека и природата, на индивида и на вида,
• Мислене в унисон с планетарните ограничения, дефиниращи безопасното пространство за действие на човечеството.

Терминът „устойчивост“ се използва от края на 80-те години на XX век и описва стремежа за ограничаване на прекомерното човешко въздействие върху природните ресурси. През 70-те и 80-те години на XX в., се използва терминът „overshoot“ (надхвърляне, прекаляване), но след дефинирането на устойчиво развитие в доклада Брунтланд през 1987 г., основно се използва устойчивост и устойчиво развитие. През 2000 г. се появява и понятието „антропоцен“, което представлява нова епоха, основана на негативния отпечатък върху планетата и опустошителното влияние на развитата индустриална цивилизация върху живата система на планетата. 

Търсенето на устойчивост и намаляване на човешкия отпечатък върху природата става все по-влиятелно като доктрина. Това би трябвало да стане паралелно със стремежа за по-щастлив живот, без това да е непременно свързано с икономически растеж. Устойчивостта на човека помага за развиване на умения, знания и капацитет, което подкрепя организациите и благосъстоянието на обществото. Дългосрочната икономическа устойчивост засяга настоящата и бъдещата стойност на природните ресурси, например питейната вода, както и продуктите, инвестициите, потреблението, пазарите и световната икономика като цяло. Осъзнатата отговорност за наследството, което се оставя на следващите поколения, като се използват по-малко ресурси, отколкото могат да се възстановят по естествен начин, също е условие за устойчивост. Пресечната точка между стремеж към богатство и усещане за щастие сред различните нации варира в зависимост от културния модел. Но като цяло се наблюдава тенденция към застиване на усещането за щастие при прекомерно високи нива на национално богатство. Това може да бъде проверено и чрез известната екологична крива на Кузнец, според която повишаването на икономическото благосъстояние неизбежно води до загуба на природно богатство. https://manager.bg/lica/nuzhno-li-e-da-unishchozhim-prirodata-za-da-stanem-bogati

За разлика от икономическите резултатите на отделните национални държави, измерването на щастието е доста по-субективно като математически модел. При него трябва да се съпоставят относителни величини и да се сравняват вътрешни усещания. На пръв поглед подобна задача изглежда немислима, ако не се прояви находчивост. За тази цел трябва да се тръгне от културните различия. Огромен принос в това поле носи модела на Хеерт Хофстеде, станал изключително популярен в началото на 70-те години на 20 век, но използван масово и досега. http://interculturalskills.blogspot.com/2011/01/blog-post_23.html

И все пак остава неизяснен въпроса как се формира усещането за щастие и кое е водещо – стремежът към икономически растеж или културните особености. В книгата си „География на блаженството“ Ерик Уайнър пътува по света в проучване на най-щастливите и най-нещастните нации. Той разказва за един холандски професор по щастие, изобретил методиката за Световният индекс на щастието. https://www.orangecenter.bg/geografiya-na-blazhenstvoto.html?source=search&gclid=CjwKCAjw3qGYBhBSEiwAcnTRLnCZr0-_Cf23ev6_AvsOdZUVqnJmfDso0Uy6SepAVj9aUC6t_WzPvhoCYP0QAvD_BwE

Тя е достатъчно находчива, за да се конкурира с тази на Хофстеде за измерване на културните различия. Изводът е, че като цяло не се наблюдава пряка връзка между повишаване на благосъстоянието на нациите и тяхното щастие. Което дава известни надежди за успехи на кампании като Зелената сделка в ЕС, която изисква икономически жертви в търсене на нови хоризонти пред устойчивото използване на природата, което би трябвало да генерира и повече щастие. https://worldhappiness.report/

Правилният пример в тази посока дава Норвежкият суверенен фонд, който инвестира предимно в зелени идеи след кризата от 2008 г. Създаден с парите от добива на природни изкопаеми в Северно море, фондът е сред най-големите играчи на инвестиционния пазар. 

Основна заплаха за устойчивостта представлява пропастта в благосъстоянието между развитите държави и тези, които се опитват да ги догонят. Според Джаред Деймънд в момента един средно статистически американец потребява 32 пъти повече ресурси от един индиец. Ако индицийците продължават да се стремят да достигнат икономическото ниво на американците, то само след две поколения антропоцена ще се увеличи осем пъти. Тогава вече планетата няма да издържи този натиск и животът на нея ще се промени до ниво, което сега не можем дори да си представим. Даймънд нарича това състояние „фундаментална криза“. Ето защо трябва да се потърси ново равновесно състояние. 

Някои експерти успокояват, че с развитието на науката ще се изобретят нови начини за по-ефективно използване на ресурсите. Но подобни надежди са били споделяни и в началото на XX век. В онзи период, известен като „бел епок“, най-развитите икономически държави на планетата са имали около пет пъти по-малък брутен вътрешен продукт в сравнение със сегашния момент. Оттогава човечеството се е увеличило три пъти, но все още значима част от хората живеят с под един долар на ден. Което показва, че подобен „растеж“ неминуемо ще доведе до катастрофа. 

Еко-устойчив начин на живот на индивида

Колкото и зелено да мислим, че живеем винаги оставяме отпечатък върху природата. За да намерим за себе си разумната граница на въздействието ни трябва да знаем отпечатъкът – екологичен и климатичен на всеки аспект от живота ни. За съжаление няма категорична класификация на този отпечатък на технологиите, нито има етикетиране на продуктите, които да ни насочват в изборите ни, освен тези за енергийна ефективност при уредите и сградите, и био- и традиционни местни продукти при храните. Всички те са несъвършени: първите отразяват енергията, респективно СО2 емисиите на потребление, но не казват нищо за токсичността и рециклируемостта на използваните ресурси, а вторите не казват за емисиите и ресурсите използвани при производството и транспорта на храните. 

Отделно в етичната икономика цената не е най-важния показател. Също разглеждаме процесите и през призмата на отсъствие на експлоатация, особено на жени и деца, и нарушаване на човешките права на местното население. На практика това би било възможно ако имаше продуктов паспорт, в комбинация с граждански контрол за да се избегнат измамите, въпреки сертификацията, както се случва спорадично в индустрията с био-продукти. 

Очевидно ако искаме да сме сигурни в отпечатъка на продуктите трябва да се доверим на производителите и търговците. Най-добре да ползваме къси вериги за доставка или направо да се снабдяваме от фермерите. Това автоматично ни насочва към местните производители. Те често осигуряват индивидуални или колективни доставки до адрес, затова е добре да ги познаваме и комуникираме с тях. Платформи като хранкооп, фермерски пазари, солидарно и др помагат за това. 

Подходът „позеленяване на цивилизацията“

Според много привърженици на природосъобразният начин на живот големите градове са туморни образувания, които се разрастват поглъщайки хора и най-вече ресурси, преобразувайки ги в отпадъци. Този процес унищожава екосистемите, застрашавайки по този начин самия живот. Но дори и да живеем в малки общности близо до природата, ако сме разхищаващи потребители на токсични продукти, сгради и транспорт, то ние също сме съучастници в това унищожение. Мисия на екологичните организации е да дефинират „пределно-допустимите норми“ на отпечатъка от човешката дейност.

Индивидуален или колективен отпечатък

Очевидно е, че екосистемите в Индия, поради по-благоприятния климат, успяват да поддържат повече хора на единица площ без да се сринат. Това е благодарение и на по-малкия индивидуален отпечатък на индийците спрямо този на европейците например. На практика много малко са тези, които правят моралния избор да се откажат от голяма част от достоянията на цивилизацията в полза на природата. Къде е прагът на устойчивост?

Едно изследване на Ханс Розлинг, последовател на теорията за предстоящият пик на населението, показва, че дори най-радикално „зелено“ мислещите млади хора не са склонни да се откажат от някои придобивки на цивилизацията като пералнята например. Концепцията за дерастеж (degrowth [EN], decroissance [FR], postwachstum [DE]) дискутира теоретични и дава практически предложения за намаляване на колективния отпечатък със запазване на много от общностните удобства. В своите общности от последователи те практикуват колективно ползване на на перални, автомобили, работни помещения и други продукти с голям отпечатък, докато постоянно намаляват използваната енергия. Иновативни са предложенията им за библиотеки за инструменти, алтернативни етични валути, бартерни системи за употребявани вещи и пр.

Индивидуалността на консумативното общество, например, не изисква съвместност, общностност [conviviality], а демонстрирането на успешност показва придобитите лични материални блага и комфорт, а не общностните. Хвалим се с придобития нов скъп телефон, вместо с гъстотата на клетките в мрежата на доставчика на мобилната услуга.

Има ли време за прехода?

Това е въпрос за сблъсъка на концепцията за „новият световен ред“ на ограничения срещу „Оцеляване в еко-апокалипсиса“. Новата „религия“ на природосъобразния начин на живот не се основава на страха от изчерпването на ресурсите и края на цивилизацията, който е проявление на идеологията на материализма, а на етичния начин на живот. Дори и да сме застрашени от изчезване това не може да е основание за компромис за индивидуалното усилие на всеки да прави ежедневни етични потребителски избори. Всеки сам определя възможностите си за развитие, изменящата се природа е тази, която ще направи естествения подбор на тези, които искат да се адаптират към нея.

Антропология на устойчивия начин на живот в общност

Равновесното състояние на устойчивост предполага справедливо и щадящо природата използване на местните ресурси. Подобни примери изучава Елинор Остром в различни части на света. В началото общностите делегират правата за управление на ресурсите си на правителство или друг държавен орган за управление. 

При проблемна ситуация и липса на адекватна реакция от страна на този орган, хората в общността взимат действието в свои ръце и се самоорганизират. Тогава възникват три фактора, които определят тяхната активност и ефективност – въпросът за наличие и използване на ресурса, проблемът за ангажираността и кредита на доверие в общността и взаимния контрол на първите два фактора. Според Остром подобен подход за анализ  е работещ механизъм за обясняване на колективното действие при решаване на проблемна ситуация. 

Тя забелязва, че този модел работи на локално ниво, но той може да се приложи и глобално, стига различните местни общности да действат в синхрон. По този начин осъзнаването на едни проблеми като локални, могат да бъдат осъзнати и като глобални. Пример за действия в синхрон са групите за екологичен преход, които участват в глобалното движение transition network, чийто Наръчник на екологичния преход преведохме на български и, в който могат да се намерят още принципи на екологичния начин на живот. Първата цялостно осъзната местна стратегия за преход в Юнгерсайм, Франция стартира през 2009 г. Там действията на гражданите са подкрепени от представителите на местната власт. И успехът им се дължи на споделени символи, около които се изгражда промяната. Често това е местната валута или друг споделен ресурс. Когато общността го управлява, постепенно се достига до устойчивост. 

Авторски екип: Асен Ненов, Гавраил Гавраилов, Тодор Славов

Линкове

Други сайтове за екологичен начин на живот

• https://bezerohero.com/
• https://back2nature.rocks/
• https://zerowastesofia.com
• Горичка, „малки стъпки“ https://gorichka.bg/category/small-steps/

Инициативи

• Нулев отпечатък България https://www.zerowastebulgaria.org/language/bg/home-1/
• Био градинки https://gradinka.zaedno.net/
• Горичка в количка (за деца) https://vkolichka.gorichka.bg/