Уплътняване на дървена дограма

Различни видове уплътнения се характеризират с различни качества като дълготрайност, плътност, цена. и тук са показани една голяма гама от уплътнения, които са които могат да се употребяват при уплътняването на прозорци.

Най-често уплътненията мога да са:

• дунапренени,
• каучукови,
• силиконови и
• PVC.

Най-евтините и с най-ниска плътност, са дунапрените. Те биват различни форми и могат да се изрязват, за да пасват на желания профил. Ниската цена на дунапренените уплътнения се обуславя от ниската устойчивост ултравиолетови лъчи, при излагането на които дунапренът изгаря и след експлоатация в рамките на една година се сплесква.

По-дълготрайни уплътнения са каучуковите уплътнения. Те биват с различна форма и големина. Има както чуждестранни, така и български. Приблизителният период на амортизация на този вид уплътнения е пет години, през което време каучуковите уплътнения се сплескват и загубват еластичността си. Могат да бъдат с кух профил (за по-големи фуги) и с плътен профил. Трябва да се използва лепи и предварително повърхността, на която се залепва, трябва да се почисти предварително със спирт.

Третият вид уплътнения, и най-дълготрайни, са силиконовите, PVC и гумени уплътнения които също са с висока дълготрайност. Силиконовите уплътнения намират широка употреба, поради факта, че са безопасни за малки деца и са безвредни дори при горене (както и при поглъщане от децата). Имат изключително висока дълготрайност. Особеността при тях е че трябва да се използва специални машини, които правят канал в който влизат „крачетата“ на уплътнителната лента (те са захващат чисто механично и уплътнителната лента могже да се маха, да се боядисва дограмата и след това отново да се поставя). Има вариант на PVC уплътнения, който е по-евтин.

Самозалепващи се ленти се поставят на вътрешните прозорци на вертикалната плоскост на крлиото, която се допира до касата:

Както казахме по-рано, първо трябва да се почисти със спирт и парцал този ръб, за да няма прах на него и, след като изсъхне, се намазва с лепило (ако не е със самозалепваща се лента) и се залепва. Например тук виждаме, че ако сложим най-малкия размер ще се получава луфт:

И не уплътнява добре. В такива случаи може да се използва по-голям уплътнител или кух профил. А може да се използва и плътен профил, който впоследствие да се моделира уплътнението с макетен нож точно по формата, от която има нужда.

При силиконовите уплътнения, които може да се поставят с фрезоване на улей посредством специална машина, първо се прави улеят, в който фактически влизат „крачетата“ на уплътнението и после с притискане се поставя самото уплътнение.

Тъй като силиконовият профил е кух, той може да се деформира в каквато е необходимо форма и има различни размери.

Понякога поради изкривяване на крилата на прозорци/врати, има различни размери на възникващите просвети/луфтове при затваряне на крилото на прозореца/вратата. В такива случаи трябва да употребим различни видове уплътнения с различни размери, според участъка, където уплътнението се полага.

Важно за уплътнението на вратите е, да се слагат прагове. Тук като пример се вижда, че има голям луфт:

В някои случаи не е възможно да се поставят прагове, тъй като това ще пречи на вътрешната врата да се отваря. В такива случаи е удачно да се поставят специални четки със самозалепващи ленти или от огънат плат, закован с габърчета, за да се намали този луфт.

Тук имаме още един пример, където не е могло да бъде поставено уплътнение, тъй като е прекалено пътно, за да се пасне който и да е размер и ако се повдигне с уплътнение, ще постави рамката под напрежение. Решението е, че този участък може да се остави свободен от уплътнение или да се употреби силикон от пистолет. Често това са местата, където се намират пантите на прозорците/вратите – там долепването на дограмата е най-плътно. В този случай се употребява метод чрез силикон с пистолет. За целта има различни видове силикони, като универсалният е най-здрав. Акрилният е по-евтин и е много подходящ, а също така е гъвкав и достатъчно пластичен.

При поставен пълнител със силикон в пистолета, отрязваме по преценка големина на отвора в човката на пълнителя. Предварително трябва да сме почистили със спирт и парцал мястото, където ще се нанася силиконът, за да може да залепне добре той. След като сме положили силикона, трябва да оставим прозореца отворен за час-два, за да се получи една коричка по повърхността на силикона, за да не залепне (друг вариант, за да не се чака два-три часа, е, чрез някаква мазнина да се намаже на отсрещния ъгъл, където фактически е другата страна на долепване на силиконовата лента). Вътрешността на силикона още не е втвърдена и когато се затвори, той се деформира и взима точно толкова разстояние, колкото му е необходимо за да изпълни фугата/празнината. Ето пример как се е формувал силиконът от тази техника:

По този начин прозорецът не е под напрежение, както би станало, ако употребяваме друг метод, например със самозалепващо се уплътнение. Тук може да се употреби и дунапрен, който се сплесква изключително много, но както казахме по-горе, не издържа дълго време. Положеният силикон може да се махне при желание и да се замени с друг.

А това е пример как е бил затворен прозорецът, без се изчака да засъхне силиконът и отсрещната боя е залепнала по уплътнението. Това, както казахме, ще се избегне като се остави да да се втвърди силикона (да хване коричка), за да не залепва за боята:

Видеото може да видите тук.