„Грешки в екостроителството“ – основни грешки, които могат да съсипят проекта на мечтите ви

В тази статия ще изброим някои от основните грешки, които могат да бъдат допуснати в процеса на изграждане на постройки при екостроителството.

• Свръхамбициозност на проекта. Особено ако ще строите сами сграда и нямате опит по-добре да започнете с малък проект, който в последствие можете да разширите или измените. Минимализмът е един от основните принципи на екологичния начин на живот и не случайно е принцип, който следват добрите стопани. 
• „Неграмотност“ – правене на нещата без познание. Първите сламени къщи в България бяха идеалистичен проект, но се оказаха с много грешки – неуплътнените бали, които бяха недобре измазани предразполагаха към течение в къщата и поява на вътрешен конденз.
• Самонадейност „Аз съм чел и знам най-добре“
• „Неспазване на технологията“. 
• Несъобразяване с местните климатични, ресурсни и други особености – Веднъж построиха малка постройка, която измазаха отвън с глинена мазилка и после я варосаха. Всяка година мазилката падаше, докато човек с опит не предложи да се направи варов запечатващ слой с мраморно брашно. Оказа се, че в този район силните ветрове носеха влажен въздух и дъжд от към морето, които навлажняваха мазилката и при падането на температурите тя замръзваше и в последствие падаше. Запечатването й от подветрената стена с по-малко дишащ слой, но водонепромокаем слой, я предпазваше от навлажняване в дълбочина и това проработи.
• „Фиксиране в идеята, а не в реалността“. В един район много искахме да направим стените с тухли от непечена глина. Оказа се, че е трудно да се изкопае качествена такава. Това обясни защо кирпичените тухли не се срещаха често. На друго място ни предложиха да използваме сламени бали, но се оказа, че в райот от 50 км вече няма фермери, който да сеят житни култури. В същия планински район очаквахме, че ще използваме вълна за изолация, но тя се оказа по-ограничен ресурс от минералната изолация, защото вече никой не искаше да гледа овце.
• Грешни митове и фалшиви експерти. Често в литературата и форуми може да се прочете, че непраната вълна молците не я ядат. Това се оказа фатална грешка и години наред къщата се пълнеше с молци, които явно не бяха „чели“ тези книги. По-добре перете вълната и я третирайте – например с боракс.

Друг мит е, че вътрешната изолация трябва да е дишаща, защото иначе мухлясва. Това е фатална грешка, защото незапечатаната изолация предразполага кондензация на парите вътре в нея и развитието на скрита плесен и дори влага вътре в стената. При замръзване студената и влажна стена е предразположена на разрушаване.

Интервю с арх. Г. Георгиев по темата:

Препис от интервюто:

Мит №1 – кирпичът е добър топлоизолатор – ако сравним термопоказателите на зидария от кирпичени тухли, тя е идентична със зидария от решетъчни тухли. И за да с постигнат съвременните изисквания за топлоизолация, стената от кирпич трябва да е дебела 1,8 метра, което е нереалистично.

Мит №2 – молците не ядат непрана вълна – от опита на арх. Георги Георгиев – за две години два чувала вълна, съхранявани в мазето са изядени от молци и от тях остава само прах. Затова, ако искате да използвате вълна за топлоизолация, преди това тя трябва да се изпере с топла вода, след което да се третира с препарат (например) Thorlan IW (безвреден за здравето на хората) 1% от теглото на вълната.

Грешка – при фугирането на каменната зидария, се използва циментов разтвор. Има едно правило: фугиращият материал трябва да бъде по-мек от камъка. Това е така, защото, когато фугиращият материал е по-твърд, водата навлиза в камъка и когато замръзне, той (камъкът) се руши. Затова е най-добре да се фугира с хоросан.

Затова е най-добре да се използва хоросан – това е смес на вар и пясък.

Грешка – измазване с циментова мазилка върху стена. Така там, където има дървени части, след измазването, те се запечатват и дървото не може да диша, при което то загнива; това важи и за един от най-устойчивите дървени материали – дъбът.

Грешка – измазване/фугиране на външна стена от суха зидария

• с кал/глина. Тук проблемът са мишките – те си правят дупки и поради това, че стената е от сух зид, намират пътища и се движат из цялата стена.
• с хоросан, примесен с глина, за по-топъл и приятен цвят – получава се материал, който е по-слаб от първоначалния хоросан. И след измазването този материал започва да се рони и да се появяват дупки. Причината за това, за конкретния случай, е, че глината е с pH 4 и след смесване с алкалната вар, я неутрализира. Евентуално решение е да се ползва алкална глина с pH над 11, но такива случаи са редки. Така че, ако искате да смесите глина с вар, първо направете малка проба, как тази смес ще се държи във времето.

Грешка – при направата на плетарка, хоризонталните пръти плътно се допират един до друг. Това не позволява на земята (материята за измазване) да проникне между тях и да се закрепи здраво. И след време се получава отцепване, най-вече от външната страна. Правилният случай е, когато между хоризонталните пръти се оставя по 1-2 см разстояние, за да може земята да прониква равномерно навсякъде.

Грешка – използване на глинена мазилка за външна стена. Въпреки първоначално добрия външен вид, след години тази мазилка започва да се рони, изтънява и се появяват дупки по нея. Това показва, че глинената мазилка не е достатъчна за външни стени и непременно трябва да се използва варова мазилка или варова шпакловка, за да може стената да стане достатъчно устойчива, дори и при голяма стреха.

Каолин – вид глина с бял цвят. За разлика от другите глини, с каолинът не се работи добре – не може да стегне и остава трошлив. Същото важи и за глинени бои, които се правят с каолин.

Рециклиране на стари греди:

В много случаи, стари къщи, които са с паянтова дървена конструкция, изглеждат зле, проядени са дървените им елементи и сякаш скоро ще рухнат. Например гредата вляво (тя е от дъб – най-разпространеният материал, особено в старопланинската архитектура).

Гредата вляво е цялата в дупки и дори ако пипнете с ръка, с нокът може да откъртите част от дървото. Но това е само на повърхността. Ако премахнете 1-2 см от наядената повърхност и погледнете сърцевината на дървото, ще видите, че то е много здраво. Буковата греда (вдясно) изглежда на пръв поглед много добре и запазена (няма толкова дупки), защото дървоядите работят вътре, в дълбочина; букът е голям деликатес за тях и те го прояждат изцяло. Затова при стари къщи с букови греди – има голяма вероятност те да са компрометирани, но ако гредите са дъбови, то няма по-добро от това и не трябва да се бърза със заключенията, че гредите са изгнили или проядени, а да се прегледат, почистят и използват.

Преизползваният дъбов материал за строеж на къщи е много по-добро решение от всякакъв иглолистен материал, който може да се намери сега на пазара, дори и той да е вносен или слепен.

Грешка – приземен етаж, на който се слага дюшеме. При старите къщи, особено, ако първият етаж е полувкопан и има дюшеме, ще видите, че то навсякъде е изгнило. Това е така, защото дървото не може да диша от долната си страна, поради което загнива. Затова, ако къщата е повдигната на около 40-50 см от земята, долу нямаме сутерен, а е направо върху земята, в каменните стени се оставят малки отвори за вентилация на пространството, което е под дюшемето или под подовия гредоред. Тези отвори е добре да се затворят с някаква малка мрежа така, че вътре да не влизат гризачи и животни.

Грешка – използване на оксидни бои в по-голямо количество, отколкото е допустимо. Оксидните бои са хубав материал; те се използват за оцветяване на варови мазилки и на таделакт. При добавяне на по-голямо количество оксидна боя (например за по-наситен цвят), таделактът става неустойчив и започва да се пука и рони и не работи добре. Затова, когато се ползват оксидни бои, нека тяхното процентно участие не е повече от 10%. Цветът може да не е наситен според желанието на клиента, но това е лимитът на този материал.

Пасивни къщи:

• Термалната маса е важна. Но когато се използват леки материали, каквито най-често се използват за топлоизолация, това не е термална маса. Те (стените) не могат да задържат топлина. Термална маса се задържа от тежки материали (напр. 1500 кг/м³).
• В пасивните къщи се използва активна система за рекуперация, която се отдалечава от идеята за пасивни къщи.

Примерни посоки за търсене:

• Пасивно годишно акумулиране на енергия – това са случаите, когато енергията се акумулира през лятото и се използва зимата. Има прости и сложни системи. Пример за сложна система – слънчеви колектори на покривите събират лятната енергия в големи резервоари с диаметър около 15-20 метра, закопани в земята, с добра топлоизолация; температурата стига до 98°C и през зимата тази температура се използва за отопление.

Относно конопо-бетона:Чудесен материал за използване, но има един нюанс: за да се направи конопо-бетон, се използват различни съставки, например най-често се използва хидравлична вар, а също така и добавки, като метакаолин и т.н. Тези добавки са необходими, защото в дълбочина в стената варта не може да калцира и остава суха и ронлива. И за да се застраховаме срещу този проблем, използваме тези добавки. Как могат да се избегнат тези добавки [като отворен въпрос го поставя архитектът, понеже не му допада идеята да се ползват тези продукти, които на всичко отгоре са и скъпи]? Може ли да се използва шамот – този, който се използва за тенис кортовете, който е по-евтин и има същия ефект. Или дори нещо, което да вкара въглероден двуокис в дълбочина на стената [шеговито споменава като идея газирана вода].