Екология и хигиена – еко тоалетни и използване на човешки тор

Първите следи от санитарно съоръжение са намерени във Вавилон и са от 4000 г. пр. н. е. В древен Рим хигиената е на особена почит – строят се акведукти, канализации, бани, като всяко домакинство разполага със собствен водоизточник. През Средновековието обаче приоритетите в Европа се променят и хигиената престава да бъде от важно значение за хората, което е и една от основните причини за разпространението на множество епидемии, сред които чумната, при която загиват близо 25,000,000 души, а дори днес годишно от дизентерия умират над 1,000,000 души. [1]

Изграждането на модерната санитарна система в Европа започва между 16-ти и 19-ти век, като минава през различни етапи и технологични стратегии, докато се стигне до съвременната, широко разпространена тоалетна с вода.

През новото хилядолетие значението на санитарната система нараства. ООН обявява 2008 г. за Международна година на санитарията. През 2010 г. на общо събрание на ООН е приета резолюция, озаглавена  „Правото на човека на вода и канализационна инфраструктура“, а през 2015 г. „Чиста вода и санитарно-хигиенни условия“ става една от Целите за устойчиво развитие на организиранията. [2]

Човешки тор

Сред причините за това негативно отношение към екскрементите са несъмнено миризмата, която те отделят, както и патогените, които носят. Биологичният материал, обаче, е и източник на много ценни елементи.

В зависимост от диетата си, човек може да произведе около 400 литра урина, съдържаща 4.0 кг азот, 0.4 кг фосфор и 0.9 кг калий. Отделените фекалии за човек на година са 20-25 кг, съдържащи до 0.55 кг азот, 0.18 кг фосфор и 0.37 кг калий. Това са и сред веществата, които се губят при обработката на земята. Човешкият биологичен материал връща тези вещества в земята, с което и затваря естествения природен цикъл. [3]

Именно заради тези му свойства на човешкия биологичен материал се е гледало като на ценен естествен тор, който активно се е използвал в земеделието през вековете. Така например в продължение на 4000 г. човешките екскременти и урина са считани за изключително ценен търговски продукт в Китай, Япония и Южна Корея, а транспортирането им е ставало по специално изградени водни пътища. [4] В Европа търговията с човешки екскременти също е била застъпена, но в доста по-малка степен, поради преобладаващото използване на животински тор в земеделието.

Понастоящем човешкият биологичен материал почти не се прилага като тор в земеделието, въпреки ценните вещества, които съдържа и алармиращото количество вода, използвано чрез конвенционалните тоалетни – около 15,000 литра чиста вода на човек за година.

Еко тоалетни

Ето защо през последните години все повече започва да се гледа към алтернативни санитарни системи. Съществуват множество варианти, които предполагат както използването на по-малко вода, така и такива, които функционират без вода, а оползотворяването на урината и екскрементите е част от процеса. [3]

Допълнителен плюс е и, че, в голямата си част, еко тоалетните са икономически доста изгодни поради това, че се строят над земята и не са обвързани със скъпо струващото копане на дълбоки ями.

Има два процеса и асоциираните с тях тоалетни, които позволяват използването на човешкия биологичен материал:

• Дехидрация: това е процес на намаляване на водното съдържание от нещо, в случая фекалиите. За да бъде той успешен, влажността в тях трябва да бъде сведена до 25%. Това се постига най-успешно при разделните тоалетни с отклоняване на урината, като за ускоряване на процеса могат да се използват нагряване, вентилация и добавяне на сух материал.
• Декомпозиция (компостиране): това е биологичен процес, при който органичните субстанции биват минерализирани и превърнати в хумус. За най-оптимално протичане на процеса влажността в компоста трябва да е около 60%. Друг важен фактор при декомпозицията е съотношението въглерод-азот, което трябва да бъде 30:1, което означава, че към компоста трябва да бъдат добавяни материали като дървени стърготини, кухненски отпадъци, тоалетна хартия, трева, листа. Преимуществото на тоалетните с компостиране е, че не изискват система за отделяне на урината от фекалиите, което ги прави много по-лесни за изграждане. А съществуват и модели, които са изключително достъпни и икономични. [6]

Еко тоалетните могат да бъдат направени както извън къщата, така и до нея (с външен или вътрешен вход към къщата), а също и в самата къща. Особено са подходящи за пространства с градина и/или обработваема земя, където естествения тор може да бъде използван (в очакване на една по-обхватна програма за рециклиране на човешкия тор). [7]

Често еко тоалетните се свързват с неприятна миризма. Това обаче може лесно да бъде преодоляно с добро изначално проектиране и поддръжка, като и с добавянето на два прости елемента към тях:

• Абсорбенти и затрупващи агенти: пепел, вар, дървени стърготини, растителни люспи, натрошени сухи листа, торфен мъх и суха почва. Тези елементи се добавят непосредствено след дефекация, за да покрият фекалиите. Затрупващи агенти като суха трева, клонки, кокосови фибри, дървени стърготини и сухи листа се използват при компостните тоалетни, за да направят купчината по-малко компактна, което позволява циркулирането на въздуха.
• Вентилация: освен за премахването на миризмите, помага и за изсушаването на съдържанието, а при компостните тоалетни осигурява кислород за процеса на декомпозиция.

Използване на човешкия тор

В зависимост от процеса на извличане и третиране на човешкия биологичен материал, човешкия тор може да се прилага по различни начини:

• Урина: може да бъде използвана неразредена в почвата преди засаждане или разредена. След започване растежа на културите, урината трябва да се разреди с вода в съотношение 1:4/10 (безопасното съотношение за растенията е 1:8). Наторената зона е добре да се покрие с почва или листа, за да се избегне изпаряването на течността.
• Дехидрирани фекалии и компост/еко хумус: могат да бъдат използвани като тор преди засаждане или сеитба. Също както урината, фекалиите следва да се използват в определени количества в зависимост от необходимостта от хранителни вещества на растенията, като тези количества варират от 1 до 4 литра на квадратен метър.

Тук е добре да се спомене, че, поради съдържанието на патогени в екскрементите преди дезинфекциране, боравенето с тях носи известни рискове, които, за да се избегнат, е добре да се спазват определени правила за безопасност. Подробно описание на правилата за безопасност при боравене с екскременти могат да бъдат намерени в наръчника на СЗО „План за безопасност на санитарията“. [8] [9] Такива прости правила са носенето на ръкавици (и друга защитна екипировка при необходимост), миенето на ръцете със сапун, както и цялостната хигиенна поддръжка на санитарния възел и на съпътстващите го елементи.

В заключение

„Нищо в природата не се губи, то само се превръща от един вид в друг“ – това е основен закон във физиката, както и основен закон на природата. Защото в природата отпадъкът не съществува – всички продукти на живите организми се използват като суров материал от други. Рециклираното на човешката урина и фекалии чрез използването им като наторител за почвата е част от този природен цикъл.

Използването на човешката тор не само обогатява земята по естествен начин, като намалява необходимостта от използване на химични торове, то също предотвратява директното замръсяване на природата посредством изпразването на канализацията във водни ресурси и екосистеми. Освен това, като част от биологичния процес, урината и фекалиите са винаги на разположение на местно ниво, без значение къде живее човек.

Автор: Кристина Маринова

Материали

• Кратко ръководство за компостиране;
• Тоалетни с разделно събиране на урина;
• Сухи, разделящи урината, тоалетни;
• Чертеж/план на соларна тоалетна – документ 1, документ 2.

Използвани източници

1. https://www.wearewater.org/en/sewage-the-trace-of-our-history_281141
2. https://www.un.org/sustainabledevelopment/water-and-sanitation/
3. http://www.ecosanres.org/pdf_files/Ecological_Sanitation.pdf
4. https://www.lowtechmagazine.com/2010/09/recycling-animal-and-human-dung-is-the-key-to-sustainable-farming.html
5. https://sswm.info/water-nutrient-cycle/water-use/hardwares/toilet-systems/urine-diverting-dry-toilet-(uddt)
6. https://wiki.lowtechlab.org/wiki/Toilettes_s%C3%A8ches_familiales/en
7. https://www.susana.org/_resources/documents/default/3-4087-7-1616767188.pdf
8. http://www.ecosanres.org/pdf_files/Microbial_Exposure_&_Health_Assessments_in_Sanitation_Technologies_&_Systems.pdf
9. https://www.who.int/publications/i/item/9789241549240
10. https://www.wecf.org/safe-water-sanitation/
11. https://www.sida.se/en/sidas-international-work/water-and-sanitation
12. http://www.ecosanres.org/pdf_files/ESR2010-1-PracticalGuidanceOnTheUseOfUrineInCropProduction.pdf