от Екологичният отпечатък
Ежедневно, консумативното общество ни задава стотици въпроси, на които очаква се, ние – консуматорите да даваме отговори, да вземаме решения. Решенията, които взимаме обаче имат ефект върху системите, в които съществуваме и които ни поддържат като живи същества и функциониращи мрежи, общности. За да можем да правим своите етични ежедневни избори, трябва да сме наясно с отпечатъка на всяка своя дейност, покупка или използвана технология, т.е. да сме запознати с нулевата алтернатива – какво става ако не вземем това решение? Какво става ако изберем да откажем покупката, технологията или отпадъка? И какво ще се случи, ако се съгласим на тези продукти и услуги. Какъв би бил отпечатъкът на нашите решения, преди да ги вземем, за да можем да вземем именно правилните решения не саммо за нас, но и за всички останали.
Отпечатъкът често се измерва, чрез някакъв избран критерий и се приравнява към него. Важно е да помним, че това е модел и въпреки, че се доближава до реалността, никога не успява да я опише докрай, а само частично и то на база на нашите допускания, вградени в избрания модел за измерване на отпечатъка. Например, въглеродния отпечатък измерва използвания или физико-химически трансформиран въглерод по време на целия жизнен цикъл на продукта или услугата; водния отпечатък се фокусира върху ползваната или замърсена вода; а екологичния е многокомпонентен и се измерва условно в земята и водата, необходими за производството на стоките и услугите за поддържане на определен начин на живот. А избора на начин на живот зависи от всеки от нас поотделно – ако изберем да обикаляме света на круизен кораб ще имаме по-голям отпечатък, отколкото ако изберем да пътуваме с влак в рамките на континента.
Отпечатъка на човешките решения и дейности върху социално-екологичните системи, на ниво индивидуална дейност, технология/процес и продукт/услуга е сума от много фактори, като например:
- Екосистемен отпечатък (директен, локален), включително свръх добивна ресурси, обезлесяване, улов и др.; замърсяване на почви и води; земеползване, промяна на ландшафта и т.н.;
- Климатичен отпечатък (отложен във времето, биорегионален, глобален), който включва индиректно, термално въздействие от парникови газове и други въздействия върху биоразнообразието от различни антропогенни газове. Според D. Meadows, факторите, които влияят на генерирането на въглероден диоксид са четири: броят хора, богатството на всеки от тях,енергията, която изискват и пропорцията фосилна енергия от общия енергиен микс;
- Глобален директен отпечатък – замърсяване на атмосферата (азотни оксиди, летливи органични вещества, и др.) и водите в световен мащаб. Според Ivan Illich, този отпечатък включва пренаселеността, прекомерното изобилие на стоки и услуги, и употребата на дефектни, недомислени технологии.
- Здравен и социален отпечатък – директни здравни ефекти върху човека и организмите в хабитата, както и експлоатацията на труда. Когато използваме биоциди, например, повлияваме негативно не само целевата група, която сме нарекли “неприятели”, а и всички останали живи форми, вкл. човека.
- Икономически отпечатък – например, индиректно въздействие от неекологични избори, поради енергийна и хранителна бедност, необразованост и др.
Общия еко-отпечатък е наслагване на отпечатъците на всички етапи от производствено-потребителския цикъл, т.е. включва тези от добива, преработката, транспорта и потреблението на продуктите, включително какво става с продуктите след излизането им от употреба.Тук се фокусираме върху отпечатъка на индивидуално ниво, защото той провокира към лична отговорност, за разлика от общоприетата дефиниция за екологичен отпечатък на страните, който е фокусиран върху ползването на земя и вода над нивата на биокапацитета на природата и провокира повече към политическа отговорност. Според тази дефиниция са ни нужни 1.7 планети, ако се продължи със същите темпове на потребление и замърсяване.
Пример: Екологична и социална оценка на биомасата
Категоризацията е условна и илюстративна – става въпрос за малка еднотипна фамилна сграда. При различни параметри някои от технологиите могат да се представят по-добре от други в други условия. Таблицата описва отпечатъкът на различните технологии, при условие, че доставената биомаса е от устойчив дърводобив (например FSC или селективна сеч):
| Технология | Екосистемен | Климатичен | Здравен | Икономически | Комфорт |
| Влажни дърва в котел с ниско КПД | Умерен, ако е под прага на прираст | Здрава, сурова дървесина се гори неефективно | Вредни газове | Ниската ефективност се компенсира с по-големи обеми | Трудоемко обслужване |
| Пелети от жива дървесина висок КПД | Висок отпечатък от преработката и транспорта | Заради преработката и при далечен транспорт | Обгазяване при производството | В някои случаи може да са по-изгодни от горното | Автоматизация; доставка в чували;малко отпадък. |
| Сухи дърва в котел с високо КПД | По-нисък от горния | Когато се сече здрава дървесина | По-ниски емисии | Изсушаването изисква складиране | По-малко трудоемко |
| Паднала суха дървесина в котел с високо КПД | Най-нисък особено ако са за местно потребление | Най-екологичен вариант | По-ниски емисии | Най-икономично | Повече труд при добива |
*Легенда: Зелено – нисък отпечатък, Жълто – умерен, Кафяво – проблемен, Червено – висок.
Мултикритериен избор
В заключение – технологията с най-нисък екологичен отпечатък е тази на ефективно изгаряне на сухата паднала или болна суха дървесина в инсталация с висок КПД, особено ако е събирана и извозвана ръчно и оползотворявана локално. Този избор обаче е свързан с по-голям дискомфорт от този на пелетите и тук е границата на етичен избор. Понякога обаче дори няма възможности за избор и пелетите са единствено приложимите за места, където се изисква автоматизация (инвалидизирани потребители, големи сгради със специално приложение). Например, инсталациите на дърва с висок КПД може и да нямат голям отпечатък в малки населени места, но акумулативния им ефект в големи градове и котловини от концентрацията на вредни газове и фини прахови частици може да е над нормата. Дори в рамките на една технология може да има различен отпечатък според употребата й – напр. пелети произведени в малка инсталация от отпадна дървесина и потребявани локално биха имали по-малък екологичен и дори икономически отпечатък. В допълнение, трябжва да отбележим, че при локалното ползване на паднала или отпадна дървесина (клонки, пръчки и др.), си спестяваме потенциално съучастие в незаконен или неетичен добив на дървесина от защитени територии.
Можем да обобщим, че за разлика от унифицирания метод за изчисляване на екологичния отпечатък до ползваната земя, вода или СО2, който може да е много спекулативен, особено в ръцете на политиците, които контролират властта и публичните пари, при мултикритерийния анализ има много повече фактори, с които трябва да се съобразим и е важно човек да продължи да прави ежедневно все по-етични и интелигентни избори, за да намали въздействието си върху природата, без да застрашава качеството си на живот. Въпреки, че изчисляването на екологичният отпечатък на индивидуалните избори може да е сложно и спекулативно, той може да бъде в голяма помощ, когато се опитваме да вървим към по-добър и екологичен начин на живот.
И не на последно място не бива и да забравяме, че прекаленото вглеждане в човека, като нещо различно от екосистемата, ни докарва до там, да смятаме, че факторите важни само за нас, са важни и за всички останали живи, за биотата. Което не е така, но има някои споделени важности помежду ни, например непрекъсваемостта на екосистемните услуги и условно предвидимия хабитат.
Още по темата: Различни теории за екологичния отпечатък
Юли 2022
Автори: Тодор Славов, Асен Ненов
