Климатично адаптирано земеделие

В статията се фокусираме основно върху методи за климатична адаптация на земеделие и в частност градинарство в планински условия, защото именно там се получават екстремуми характерни за променящия се климат – дневно-нощни амплитуди от 20 градусова разлика, бури и нетипични периоди на продължителни валежи и засушавания.

Методи за температурна адаптация

Парниците са известен метод за намаляване на температурния стрес. В планините, а и с наблюдаването на изненадващи и тежки снегове през пролетта, става все по-релевантна употребата на парници с повишена снего товароносимост на конструкцията. Тези, които сме изработели и успешно тествали през годините са със скосен покрив със здрава дървена конструкция и наклон от над 40градуса, който успешно отвежда снега без да натоварва покритието.

Друга важна функция са възможността за проветрение, особено във високата част, а опцията за автономна пасивна термо-задвижка ви освобождава от тази грижа. Много добри резултати се постигат при двойно покритие от найлон или комбинацията от един слой и мрежа против градушки. Но не купувайте 2 покрития, а просто покрийте стария, когато се появят първите признаци на амортизация. Освен по-добрата изолация двойното покритие предпазва и от конденз. Поликарбонатите са икономически и екологично по-неизгоден вариант. За борба с прекомерното слънце могат да се ползват и стари завеси, чаршафи или бархет окачени от южната страна или скат.

Навесите са популярни в планинските райони от десетилетия. С увеличаване на честотата на „болествотворните“ летни дъждове, включително и такива от Сахара, навесите се превръщат в задължително условие за наличие на реколта при по-чувствителните култури. Освен от дъждове и слани, те предпазват и от градушки, особено ако се ползва армиран найлон (както се вижда от снимката) или комбинация със защитна мрежа.

Повдигнати лехи и гнезда , освен че помагат за по-доброто затопляне на почвата, са друг изпитан начин за борба с наводненията. Добър опит имаме със засаждането на тиквови на повдигнати гнезда и купчини, понеже са чувствителни на кореново гниене и пожълтяване при продължителни дъждове и преовлажняване, особено при по-студени пролети. Забавянета на растежа на кореновата им система може да се преодолее и с временно натрупване на керемиди или друг материал, който да отвежда дъждовната вода встрани от повдигнатите корени. При картофовите подобен ефект се постига чрез регулярно загърляне и разрохване срещу преуплътняването.

Мулчирането за запазването на влагата (след затоплянето на почвата през май) или топлината (през есента и зимата) се постига по няколко екологични начина:

• с окосена растителност;
• с нетоксични покрития с натурален произход (вълна, памук и пр.);

На снимката – вълнен мулч. В много райони вече не се отглеждат животни, а в други вълната се изхвърля. Ако не можете да намерите можете да купите подобен продукт, но на по-висока цена. И в двата случая вълната се разгражда ако бъде оставена в почвата за 2-3 години без остатък. Памучните мулчове излизат по-скъпо към момента, а и не са толкова локални.

• с керемиди, камъни, дъски и др. Отпадни материали от екостроителството.

Практики за климатична адаптация към изместването на сезоните

Късна реколта – неекологично и трудоемко е да се влагат усилия в ранна реколта. Вместо това, особено в планинските райони, заложете на късното отглеждане.

Климачино адаптиран разсад. Особено ако няма да отглеждате за ранна продукция, по-добре от самото начало да отглеждате разсада си на открито или под навес, за да е аклиматизиран.

Дребно плодните сортове за топлолюбивите култури с дълъг вегетационен период (напр. тиквови) са по-добра алтернатива – узряват по-рано и често са по-вкусни.

Гора-градина, където растенията се подпомагат и защитават и овощни насаждения за труднодостъпния релеф

Други тествани методи

Новата природно щадяща диета, която се навлиза постепенно в обществото – с намалена консумация на месо, предполага, че все по-трудно ще бъде снабдяването с животински торове. Логично ще навлизат все повече нови методи за мулчиране, зелено торене и използване на човешки тор (вижте статията „Екология и хигиена – еко тоалетни и използване на човешки тор“). Все повече ще навлиза „Безорното градинарство“ с покривни култури. Ето няколко метода, които са изпитани във времето в условията на балкана:

• Мулчиране с трева в комбинация с тесни лехи. На практика при хора, при които градинарството не е препитание, а част от модела за хранителна независимост и достъп до екологична храна, няма смисъл да засяват цялата си обработваема площ. Затревените площи се окосяват по-редовно през пролетта, трупат се на купчини или върху някоя от лехите и се ползват по-късно за мулчиране. При угниването на тревата се получава бяла плесен, която действа като естествен пеницилин и спомага срещу бактериалното заболяване на плододайните култури. Трупа се между растенията след укрепването им в слой от поне 5 см, като по този начин задържа успешно влагата. Така може да поливате веднъж седмично и да спестите нужда от капково напояване.

• Групиране. Концетрацията на растенията в тесни лехи и особено в гръг облегчава работата, особено в комбинация с предходния метод. На снимката виждате тикви отглеждани в кръг около плътна купчина от мулч. При нарастването на растенията се полива само в средата, която осигурява трайно влажна среда на нуждаещите се от овлажнен повърхностен слой тикви. Това спестява много усилия спрямо отглеждането в отделни гнезда, където изсъхването и обработването на почвата е по-неблагоприятно.

• Ротация в постоянните парници. Докато навесите се демонтират през зимата и монтират отново на следващата в ротацията леха, при постоянно фиксираните парници трябва да се грижим повече за здравето на почвата. За да се зарази е добре да се спазва поне 3 годишна ротация на лехите и непрекъснато обрастване с покривни култури. Това задържа влагата в почвата и създава по-добър климат в парника.

Разнообразието на сортове подпомага устойчивостта на болести и климатичната адаптация: