Лечебни и ядливи „бурени“

„Нека храната ти бъде твоят лек и лекът ти – твоя храна“, тази прословута сентенция, приписвана на Хипократ, е изконно вярна и е в основата на много холистични подходи и практики за лечение и възвръщане баланса на организмите, особено когато става дума за храната и лековете от растителен произход. Всички ядливи растителни елементи – плодове, семена, корени, стръкове и листа, доставят на организмите ни не само хранителни вещества, минерали и лесноусвоима енергия, но в повечето случаи (когато се употребяват балансирано) се грижат хармонията в хранителната и кръвоносната система на телата ни да не бъде нарушавана, т.е. допринасят за отсъствието на болест. А съвременните и древни билкарски практики използват растения, за да лекуват като възвръщат нарушения баланс в различни органи, тъкани и организми.

Това, което повечето от градските жители на съвременния свят обаче не подозират, е фактът, че повечето растения, които без да се замисляме приемаме за „бурени“, всъщност са изключително питателни, вкусни и полезни. Много от растенията, които растат, образно казано, във фугите между тротоарните плочки, са незаменим лек за сериозни заболявания, а други „подправки“ са познати само със своята кулинарна стойност, без да подозираме широкия спектър на лечебните им свойства. В поредица от статии ще се запознаем с някои често срещани, но непознати за нас като полезно приложение растения, с някои неочаквани лечебни приложения на всекидневно употребявани храни и подправки и с накрая с по-задълбочено разбиране за лечебния характер на билките употребявани в народната медицина.

Бележка, важна за всеки, който смята да консумира или да подпомага баланса на организма си с растения:

Ако е възможно, уверете се, че растенията идват от чисто място – да не са третирани с препарати, да не са расли в градски почви с високо съдържание на тежки метали и отрови, а далеч от натоварени пътища и индустриални замърсители.

Също така от гледна точка на безопасността, ако консумирате растения от дивото:

Много е важно да сте сигурни, че сте идентифицирали правилно растението. Ако не сте сигурни, консултирайте се с ботаник или билкар, защото не е трудно да се натровим с погрешното растение или доза.

И така, тук ще разгледаме лечебните и хранителни „бурени“.

Тези от вас, които са отглеждали харната си и изобщо са се грижили за градина, знаят, че първите култивирани ядливи растения в нашия четирисезонен регион излизат чак през месеците април и май. Но в същото време, ако сте наблюдавали внимателно природните ритми, знаете че първите „плевели и бурени“ излизат още през февруари-март, а някои могат да бъдат открити и под снежната покривка целогодишно.

Забавен факт е, че всъщност бурените са растения с изключителна адаптивност и жизнеспособност, просто не ги бива да растат в редове (култивирано), но, както всеки градинар, практикуващ природосъобразно и осмислено градинарство, ще ви каже, всяка трева и растение в природата имат своето важно място и значение за цялостния природен баланс. Нека се замислим за следното:

В една здрава градина няма бурени!

Всъщност точно тези неразбрани и неканени в повечето градини растения могат да ви донесат най-голямата неочаквана хранителна помощ. В свят, чийто климат и непостоянни природни условия стават все по-непредсказуеми , ще се налага все по често да разчитаме на най-устойчивите, държеливи и адаптивни „бурени“ за храна и лек. Освен това минералното и витаминозно съдържание на повечето диворастящи ядливи растения е в пъти по-високо от това на култивираните зеленчуци. Коприва, глухарче, врабчови чревца и чеснова трева съдържат над пет пъти повече желязо от всички култивирани зеленолистни, а щирът и глухарчето – повече калций. Нека се запознаем с тези хранителни и лечебни минибомбички по-отблизо.

Започваме с най-рано появяващите се напролет.

Коприва (Urtica)

Тя e може би най–известното диворастящо, хранително и лечебно растение. Всички я познават, както и нейния широк спектър на ползи – от пречистване на кръвта и стимулиране растежа на косата, до действието ѝ като диуретик, както и течна тор за другите растения в градината. Затова няма да се спираме задълбочено на широко известните ѝ приложения или рецепти за манджи, супи, чай и каши. Всички части на копривата се прилагат с хранителна и лечебна цел – листа и стръкове, млади корени и есенни семена. Това, което е важно да споменем тук първо е, че копривата расте цяла година, бавничко през зимата, но ако знаете мястото ѝ под снега, може да си изровите и наберете няколко връхчета за бърза доставка на минерали и хранителни вещества. Вторият факт, който е хубаво да знаем, е, че копривата е най-полезна и с най-широк спектър важни съставки, когато е сурова.

Копривата е източник на бета-каротин, витамини А, С, Е, К, желязо, калций, фосфати и минерали. Тя съдържа повече витамин С от някои култивирани растения като маруля, салати, кръстоцветни растения като броколи, спанак и карфиол или бобови като зеления фасул и др. Също така копривата има високо съдържание на незаменими аминокиселини. Свежите листа на растението са добър източник на витамини, минерални соли – манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед, ферменти, хлорофил, багрилни вещества и др. Много от тези полезни съставки се разрушават, утаяват или изпаряват при интензивна термична обработка и готвене.

Приготвяне на копривена салата

За да не си напарите езика и устата, се прилага следната техника за приготвяне:

• Свежи връхчета салата (до трето разклонение листа) се измиват, нарязват и поставят или в порцеланово хаванче, или в найлонов плик и се счукват добре с чукалото.
• Не е удачно да се използва дървено хаванче, защото при счукването свежите листа коприва пускат много сок, който е важен полезен елемент от бъдещата салата, а в дървото той най-вероятно ще попие и ще изгубите важни количества.
• При счукването или намачкването миниатюрните силициевите власинки (трихомите) се чупят и вече не могат да инжектират дразнещите си химикали (най-често мравчена киселина, хистамин, или серотонин) в лигавиците на устата и езика ви. Остава само вкусната минреалност на този зелен лечител.

Глухарче (Taraxacum)

Следващото широко разпространено и много известно растение на пролетта това е глухарчето. И при него, както при копривата, всички части на растенето са полезни, лечебни и хранителни. Листата са прекрасен диуретик и чистач на организма от зимните отлагания и когато са млади, стават за вкусна салата, супа или песто. Все пак, глухарчето е роднина на руколата и листата на двете растения са най добрата пролетна зелена салата. От розетката на глухарчето берете само най-пресните листенца, защото другите горчат силно.

Цветът от глухарче е един от най-добрите имуностимулатори на ранната пролет за укрепване на организма. Мария Требен препоръчва напролет всекидневно да се изяждат между пет и петнадесет стръка глухарче, най-вече дръжка:

Откъснете си пресни дръжки от чисто място, можете с пръсти да почистите лекия бял мъх от стъбълцето и консумирайте свежо. Не се притеснявайте от бялото млечице – дори и да има леко горчив вкус, за повечето конституции това е доста полезно за метаболизма и лимфите.

Жълтите пухчета пък са изключително богати на витамини, полезни химични вещества и минерали. Освен директната консумация на цветните кошнички , може да си приготвите и изключителния имунен стимулант: сироп или както още го наричат – „мед от глухарче“. Класическата рецепта за този укрепващ сироп е: ред цвят на глухарче и ред захар. Но понеже на мен ми е изключително трудно да открия каквото и да е полезно или лечебно свойство на съвременните рафинирани захари, предпочитам да използвам истински пчелен мед. Според моите наблюдения той извлича и консервира най-пълноценно сока от цвета на глухарчето, създавайки уникална консистенция, цвят и аромат. Дори понякога ми е трудно да се огранича до само една лъжица дневно от този лек – толкова е вкусен!

Важно е да наберете глухарчетата от чисто природно място, след като слънцето е изсушило утринната роса, за да се намали водното съдържание и да не вкисне медът; по същата причина цветовете не се измиват. Не се мият и за да не загубите ценен прашец – любимата храна и лек на току-що събудилите се пчели.

Приготвяне на „мед от глухарче“:

• В стъклен буркан се поставят ред кошнички/цветчета от глухарче.
• Върху плътния слой глухарчета се изсипва един слой течен мед – колкото да ги покрие.
• Така се реди до над половината на буркана.
• Бурканът се държи на топло (но не на пряка слънчева светлина – може да го увиете в амбалажна хартия) в продължете на 28 дни или докато се втечни хубаво. Добре е да го разклащате често.
• После лечебният мед се прецежда и съхранява в тъмно (амбърно) стъкло на хладно (в хладилник).

Приема се по една лъжичка сутрин, за да държи болестите далеч и да стимулира целия организъм.

От корена на глухарчето се приготвят не само множество лечебни извлеци и тинктури, които способстват за прочистването на черния дроб и лимфата, подпомагат производството на кръвни клетки, повишава нивата на левкоцитите и помага при възпаление, но може и, запечен на сух тиган, да се използва като разкошен заместител на кафе. Лековете от корен на глухарче спомагат за справянето със симптомите на панкреатит, хепатит, хемороиди и запек, колит, ентерити, метеоризъм, както и при нарушение работата на червата – запек и тежест.

Паричка (Bellis perennis)

Това непретенциозно и широко разпространено цвете, още познато като маргаритка, е с висока лечебна и хранителна стойност. Освен ежедневна употреба на цвета на чай, листата и листната розетка на маргаритката са прекрасна добавка към омлети, салати, манджи в които обичайно слагате лапад или спанак. А от цвета на маргаритката може да се приготви и вкусен и лековит сироп, които да съхрани лечебните ѝ качества за поне 8 месеца.

Сиропът е полезен при настинки, болезнено гърло или кашлица, за подкрепа на черния дроб и жлъчката, за прочистване на кръвта, при фебрилни състояния, ревматизъм или при висока концентрация на пикочна киселина.

В това растение и особено в съцветията му учените са открили множество биологично активни съединения. Те включват различни органични киселини, ароматно етерично масло и вещества като сапонин и инулин. Паричката е богата и на витамин С, витамин А, калий, калций, магнезий и желязо.

Приготвяне на сироп от паричка

• Четири шепи пресни цветове от маргаритка се накисват за през нощта в 500 мл вода. На сутринта има два варианта за приготвянето на сиропа:
  • Вариант 1: Може да сгорещите течността заедно с маргаритките и да добавите 800 гр кафява захар. Разбъркайте докато се разтопи, охладете и прецедете. Съхранява се в тъмно стъкло и на хладно.
  • Вариант 2: На сутринта прецедете добре маргаритките, а към прецедената течност добавете посоченото количество кафява захар и разбъркайте с дървена лъжица, докато се разтвори напълно. Съхранявайте добре затворено и на хладно.

Сиропът се приема по една лъжица сутрин и следобед за максимум 40 дни или до изчезване на проблема. Лечението може да се повтори след месец почивка.

Червена мъртва коприва (Lamium purpureum)

Това е едно доста неразбрано и пренебрегвано растение (дори понякога и с името има объркване и го наричат великденче), което обаче има не само много широк лечебен спектър на приложение в народната медицина, но и висока хранителна и кулинарна стойност, стига да знаеш кога и как да го прилагаш.

Едно от любимите ми приложения на червената мъртва коприва е в чая, който приготвям против алергични реакции и прояви на сенна хрема.

Приготвяне на чай с червена мъртва коприва

Смесват се:

• коприва,
• корен глухарче,
• цвят на бъз и
• червена мъртва коприва.

Приеман в продължение на няколко месеца през пролетта, значително намалява, а в някой случаи и елиминира проявите на сенна хрема в късна пролет.

Колко интелигентно от страна на природата, някои от най-мощните противоалергени „цъфтят“ рано напролет преди най-сериозните пристъпи на сенна хрема! Достатъчно е да подкрепиш с тях организма си и крайните реакции на имунната система се укротяват и спират. Въздействието на червената мъртва коприва в тази насока се обяснява с факта, че тя инхибира освобождаването на хормона простагландин, участващ в развитието на възпалителни и алергични реакции в организма. В съчетание с другите природни антиалергетици чаят от билки покрива доста широк спектър на причини, отключващи автоимунни реакции като алергиите.

Иначе червената мъртва коприва е и разкошен антигъбичен, антибактериален и антивирусен агент.

А като храна се използват най вече листата ѝ – лилавите и цветни връхчета, които имат леко сладникав вкус и специфичен аромат. Можете да я приготвите на супа, ориз, задушени зеленчуци или като свежо смути или разядка-песто заедно с други „бурени“ като врабчовите чревца, глухарчето или чесновата трева.

Врабчови чревца или звездица (Stellaria media)

Много разпространено във всички градини (понякога дори в саксиите ни с разсади), това свежо зелено растение обича рохкави почви и освен че образува добра тревна покривка рано напролет, е и разкошно ядливо и лечебно растение. Вкусът му е деликатен и свеж, ненатрапчив, може да се използва на салати, смутита, вместо подправки и магданоз, например. Растението е богато на сапонини (не прекалявайте с консумацията им!), витамини, особено Е и С, каротини, но повечето му химични съставки още не са добре проучени.

В народната ни медицина растението традиционно се прилага за лечение на възпаление на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт или хронични възпалителни процеси като артрит и подагра, помага и при възпаление на пикочните пътища като намалява пикочната киселина. Аз много го използвам под формата на маслен извлек и мехлем заради регенериращите му качества при нараняване целостта на лигавици и епител.

Лъжичина или Чеснова трева (Alliaria petiolata)

Тя е следващото изключително вкусно и полезно диворастящо растение у нас, което много често се кичи с определението „бурен“. Цъфти през април и май и обича полусянка, много често ще го откриете в покрайнините на горите, покрай пътеки, дувари и огради.

Тя е двугодишно растене, богато на витамини и минерали. Етеричното масло, което ѝ придава аромат, подобен на чесън, изчезва при сушене, така че билката се използва прясна.

За консумация на салати и песто се берат свежи, пресни листа.

Не прекалявайте с консумацията ѝ, защото може да доведе до натравяне.

В народната медицина растението се използва прясно като лапа за трудно зарастващи и гнойни рани или под формата на отвара при скорбут, кашлица, възпаления и камъни в бъбреците, а също и като пикочогонно, потогонно и глистогонно средство.

Тученица (Portulaca oleracea)

Тученицата е изключително вкусна и питателна трева с много широк спектър на полезно въздействие. За съжаление много градинари я приемат като бурен и я изтръгват безмилостно. Тя е едногодишно растене с произход от индийския субконтинент, но отдавна е завоювала своя дом и сред нас. В гръцката и средиземноморската кухня например тя от древни времена се използва като листен зеленчук и подправка.

Листата на растението са много богати на витамини А и В, а по съдържание на витамин С тученицата превъзхожда 7-8 пъти цитрусовите плодове. Освен това „билката на дълголетието“ съдържа повече омега-3 мастни киселини от всеки друг зеленчук, a и е богата на каротин. Листата са с богато съдържание на калий, калций, магнезий, желязо и манган.

Като лечебно растене тя се прилага за прочистване на кръвта, регулиране на кръвната захар и при хипертония. Витамин А, на който растенето е много богато, е важен не само за зрението и опазването на неговото добро здравословно състояние, но и за тонуса на кожата, а същото така за жизнеността на косата и на ноктите.

Високото съдържание на магнезий спомага тученицата да има укрепващо сърдечния мускул действие и да спомага за превенция на аритмията. Повлиява благоприятно при артрит, кашлица и леки изгаряния, има и диуретично действие. Древногръцките лечители са я препоръчвали за прочистване и при глисти, гинекологични проблеми и за облекчаване на състояния, свързани с обилни кръвотечения в матката.

Слузестото съдържание на растението играе ролята на смазка за червата и регулира обмяната на веществата. Препоръчва се при диабет, зачервени и сухи очи, гъбични инфекции, кисти, абцеси, хемороиди, цистит, простатит, затлъстяване, висок холестерол и др.

Най-добре е билката да се консумира в свежо състояние като добавка към пролетни и летни салати – самостоятелно или заедно с марули, краставици и домати, подправени със зехтин, магданоз, копър и пипер. Използват се стъблата и листата, които имат леко кисел вкус. От пресните листа може да се направи и сок.

Кулинарните приложения на тученицата са много. Освен за салата, зеленчукът може да се използва за приготвянето на супи (вместо спанак, лапад или коприва), като плънка за баници, за таратор, ризото или зеленчуци на пара.

Полезно за диабетиците е да си приготвят и традиционния за нашата кухня таратор, както и млечна салата „Снежанка“ с пресните листа на тученицата.

За да приготвите нетрадиционната млечната салата, е необходимо да смесите:

• няколко измити и нарязани стръка тученица,
• двеста грама цедено кисело мляко,
• две пресни краставички,
• зехтин и, разбира се,
• копър и чесън (или чеснова трева).

Тараторът също се приготвя по класическия начин като се прибавя тученица. Възможно е той да бъде сух, тоест без добавка на вода, както и да заместите напълно краставицата с билката.

Тученицата има още безброй полезни и вкусови качества, но ще ви оставим да ги откриете сами.

Щир (Amaranthus blitum)

Други наименования: амарант, куча лобода.

Когато за пръв път чух за модата за използване в здравословното хранене на семената от амаранта ми беше смешно как някои баби го изтръгват като досаден бурен в градините си, а внуците им дават добри пари да си го купуват от здравословните магазини. Интересното при щира е, че не само семената му са полезни, но и младите зелени стръкове.

Има различни сортове щир (някои използвани като декоративни), като най-нежни и изобилни листа и добри вкусови качества има сортът Amaranthus blitum var. Silvestre. Но се смята, че всички разновидности са ядливи.

Амарантът (щир) е познат още от времето на ацтеките, които го наричали свещена храна. В течение на 8000 години е бил сред основните зърнени култури; наред с боба и царевицата е бил наричан „пшеницата на ацтеките” и „хляб на инките”. Когато конквистадорите превзели Мексико, те напълно унищожили посевите с амарант и с постепенното навлизане на европейските посевни култури в Южна Америка той бил забравен. По-късно се разпространява в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия. Използва се много и в азиатската кухня. Употребява се като добавка в супи, суши, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.

Щирът се съчетава прекрасно с други градински зеленчуци като млади тиквички (заедно с цвета), морковчета, зелен боб, картофи, лук, домати; от млади връхчета щир се прави страхотна яхния. Баница със щир също е традиционна гозба в много райони. Но дори и само щир, предварително сварен и приготвен като салата, овкусен със зехтин и оцет, придружен с порция сирене и топъл хрупкав хляб, представлява много вкусно и икономично меню, което присъства на селската маса от незапомнени времена. Брашното от семената също има много широко кулинарно приложение.

Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат обичайните зърнени култури с високото си съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини, някои от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо, калций и други микроелементи. Не съдържат глутен, което го прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутена.

Слез (Malva sylvestris)

Това красиво и полезно растение се среща по тревисти места, край пътища, огради и градини, до към 1400 м надморска височина из цялата страна. Многогодишно е и се саморазсява успешно.

Младите листа на слеза са добра зелена добавка към супи и яхнии. Поради богатството на растенето на слузни вещества, листата, добавени към манджи и супи, ги сгъстяват. Ядливи са всички надземни части на растенето: листа, цветове и семена. Цветовете могат да декорират маслени сладки или да се добавят към салати. Семената, наричани традиционно „сиренца“, също са много вкусни и хранителни, имат ядков аромат и са подходящи за лека закуска или за допълнително овкусяване на салати.

Съдържанието на слузни вещества в растението се свързва с противовъзпалителното и омекчаващото действие на цветовете и листата, както и слабителното им действие. Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища (пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица).

В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, при възпалителни процеси на пикочните пътища, при липса на апетит, за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки. Аз използвам много стръковете им за изготвянето на лечебни мехлеми заради прекрасното възстановяващо, овлажняващо и регенериращо качество на билката.

Известни опасности: Когато се отглеждат на почви, богати на азот (особено при неорганично култивиране) в листата могат да се концентрират високи нива на нитрати. Не е лошо засилената консумация на слез да се избягва и при камъни в жлъчката.

Горска теменужка (Viola odorata)

За финал набързо нещо сладичко! Вкусна и красива технология за запазване на цветовете на ароматната горска теменужка, но имайте предвид, че с доказано лечебни свойства е трицветната теменужка (Viola tricolor L.) Тя обикновено цъфти по-късно, юли-август, предпочита слънчеви поляни (за разлика от горската си сестрица) и има бледо, почти бяло долно венчелистче. Тя е добре изучена и показва дерматологично, дезинфекционно, пикочогонно, потогонно, нервоуспокоително и разхлабващо действие.

Но на пролет е най-изобилна и най-лесно се намира горската теменужка(Viola odorata), а тя е и най-силно ароматна, така че става перфектен десерт или декорация за сладкиши. Теменужките енергийно се водят билки привнасящи влага, хлад, слуз и успокоение в организма ни, което може да е много полезно при възпаления, горещина и сухота в тялото.

Рецепта за захаросани цветове от теменужка

• 2-3 шепи добре почистени от дръжките цветове на теменужка.
• 1 разбит яйчен белтък и
• около 150 гр. ситна кристална захар.

Белтъкът се нанася с мека четка добре по цветчетата след което те се топват в кристалната захар. Нареждат се без да се допират и се оставят на топло докато изсъхнат напълно . Аз ги съхранявам в добре затварящ се стъклен буркан.

Обобщение

И това са само много малка част от лечебните и ядливи диворастящи растения в нашата страна. Повечето водни растения също предлагат богатство на хранителни, вкусови и полезни вещества (папурът и тръстиката имат ядливи части, много водорасли също), както и огромен процент от широколистните дървета имат ядливи и хранителни млади листа, като най-вкусни са младите листенца на липата, трепетликата, върбата.

Изобщо растенията са изключително щедри и грижовни към нас – осигуряват ни всичко необходимо не само за енергийно оцеляване и лечение, но и подслон, защита и базисни нужди като чист въздух за дишане, вода и почва. Надяваме се някой ден да сме достатъчно интелектуално и морално еволюирали и да им отвръщаме подобаващо.

Полезни източници на информация

• https://chestnutherbs.com/foraging-wild-foods-and-herbs/
• https://chestnutherbs.com/wild-foods-recipe-round-up/
• https://bilkaherb.wixsite.com/website/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8
• https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/?term=Wild+Edibles+herbs
• https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33150483/
• https://www.growforagecookferment.com/what-to-forage-in-spring/?ck_subscriber_id=1211351864
• https://www.naturalnews.com/041286_edible_weeds_purslane_yarrow.html
• https://chestnutherbs.com/the-medicine-that-grows-in-between/
• https://atanas.mipa-bg.com/herbs/radika.html

Автор: Надежда Максимова

Свързани публикации

• Ядливи диворастящи растения