от Ядливи диворастящи растения
Сред растителното царство на България, освен познатите ни плодове, зеленчуци и цветя, има и много такива, които се определят като бурени, но все пак са ядливи. Някои от тях ще разгледаме в тази статия.
Понеже са диворастящи, техния екологичен отпечатък е нулев спрямо земеделски отглежданите култури. Като по-адаптирани към климатичните промени, те са един от стълбовете на хранителната независимост и част от диетата на много хора в развиващите се страни, а все още и в нашите села.
Полски Хвощ (Equisetum arvense)
Видовете хвощ са много. Ядливи части има само полския – плодовидните връхчета (спороносни класове) на младите му стебла. Появяват се рано напролет, след разтапянето на последния сняг.
Могат да се употребяват сурови, печени, варени или като добавка в супи. Полския хвощ е сред растенията, които е необходимо да познаваме отлично, преди да решим да ползваме за храна. Някои от видовете са токсични и особено опасни. Препоръчително е да се ползва само под надзора на опитен билкар или бушкрафт инструктор.
Седмолист (Aegopodium Podagraria)
Растението е силно разпространено в селските райони из цялата страна. Възприема се като безобиден плевел без стопанско значение. Понякога е трудноотличимо от младите стебла на тревистия бъз и други подобни.
Cвeжитe лиcтa и cтpъĸoвe мoгaт дa бъдaт ĸoнcyмиpaни cypoви или вapeни в caлaти и cyпи, имa миpизмa нa мopĸoви. Може да се суши и ползва целогодишно. Заради особения вкус, може да се ползва като подправка.
Употребата му е с големи традиции в Европейската и частично Азиатската част на Русия.
Овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris)
Ядливи са само младите листа и стебла. Зрелите и стари растения съдържат токсичен компонент, който е опасен както за човека, така и за селскостопанските животни.
От младите кълнове може да се приготви салата (с добавени ядки – орехи, бадеми), или подправка за картофена супа. За получаването на въпросната подправка младите листа се запържват с лук и се добавят към сварената супа. Растението не подходящо за основна храна, поради недостатъчния обем в който се открива.
Обикновен лапад (Rumex patientia)
В България съществуват около 20 вида, най-популярния сред които е Обикновен лапад. При категорично разпознаване може да се яде и добавя към други ястия в неограничени количества.
Появява се рано напролет и може да се използва във всички форми – суров, варен (в супи или пюрета), печен (в баници или като добавка за ориз, картофи). Ядлива е листната маса. За зимния период може да се консервира в сол или фризер. Съществува и практика за сушене. Тъй като листата са по-скоро сочни и месести, сушенето изисква минимум 24 часа температурен режим.
Киселец (Rumex acetosa)
Също е от семейство Лападови. У нас има три основни сорта киселец:
- широколистен (има слаби и крехки листа с формата на стрела);
- френски (той е с малки и камбановидни листа);
- с червени жилки (има крехки и заострени листа с яркочервени жилки).
Расте най-често по пасища и поляни. Кулинарните му качества са идентични с лапада, като вкусът е леко кисел. Също може да се суши и консервира. Заради особения си (леко тръпчив) вкус трябва да се консумира по-предпазливо от хора с проблемно храносмилане.
Обикновена злина (Barbarea vulgaris)
Обикновената злина е силно инвазивна плевел, която бързо превзема лошо обработени полета с глинести почви. В семената на зрелите растение се съдържа токсин, опасен както за човека, така и за едрия рогат добитък, конете и домашните птици.
Ядливи са само младите стебла, изчистени от влакнестата обвивка (стеблата на по-старите растения са твърди и се превръщат в тънко жилесто въже). На вкус прилича на ряпа. Може да се добавя в супи, салати или да се ползва като подправка заради леко горчивия вкус. Не е подходяща за основно ястие, както и не се употребява в неумерени количества. Както с повечето нетипични храни, консумирането й трябва да започне с малки порции за установяването на индивидуална поносимост.
Широколист живовляк (Plantago major)
За храна се използва най-вече Широколист живовляк (Plantago major). Разграничаването му от Теснолист живовляк (Plantago lanceolata) е елементарно. Листата на теснолистия за тесни и издължени, а на широколистния – разляти.
Младите листа могат да се консумират сурови или варени. Ако се консумират сурови, количеството трябва да е малко. Понякога се получават (както и при други пресни растения) леки, не опасни стомашни неразположения. Листата на широколистния живовляк имат леко горчив вкус и преди да се използват трябва да се отстранят влакнестите им нишки, които са в централната част на листния скелет.
Съществува и практика с предварително бланширане. Бланширан и замразен може да се използва целогодишно в салати, супи, яхнии. Препоръчителна е и употребата му под формата на храна, при заболявания при които помага като билка.
Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. Bulgaricum)
В прясно състояние има силно лютив вкус и може да се добавя в салати. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло. Разпространена е предимно в планинските райони.
Берат се само листата, без да се засяга кореновата система, с цел да се опази растението до следващия сезон. Не подлежи на термична обработка, тъй като губи автентичния си вкус и консистенция. В изсушена форма (с добавена сол) е отлична подправка за всяко ястие.
Младите стръкове се смилат (с машинка за кайма)и получената в резултат зелена маса, се смесва със ситна готварска сол – пропорцията е различна и по желание. След като се смесването се разбърква добре, разстила се в плосък съд и се суши на сенчесто и добре проветриво място. Разбърква се 2-3 пъти на ден и така до пълното изсъхване.
Съхранява се в добре затворени буркани, или в непрозрачни съдове. С времето сместа леко губи първоначално яркозеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.
Червена детелина (Trifolium pratense)
Червената детелина се счита за един от най-богатите източници на изофлаваноиди – водоразтворими химикали, които действат подобно на естрогени. Това трябва да се има предвид, тъй като в миналото е употребявана често, именно заради контрацептивния си ефект.
В кулинарията се използват листа – имат приятен вкус и чудесен аромат. Подходяща е като подправка както в пресен така и в сушен вид. Салатата от свежи листа е особено полезна при простуда и бъбречни проблеми. Салатата обаче не бива да е само от детелина, заради специфичния вкус. Детелината се ползва като добавка (до ½) към салати от маруля, лук, краставици и др.
Иглика
Игликата е градинско многогодишно цъфтящо растение. Събира се рано напролет, в сравнително къс времеви интервал. Съществуват повече от 600 вида иглика, но в България естествено разпространени са 8 вида, като 4 от тях са защитени видове. Може да се отглежда както в градината, така и като стайно растение. Има едроцветни сортове, при които цветът достига до 5 см. в диаметър. Цъфти от февруари до май. Понякога растението може да цъфне още веднъж през есента.
Младите листа събрани в началото на цъфтежа имат леко горчив вкус, с камфорен тон. Могат да се добавят във всички пролетни салати и зелени супи, но в малки количества. При термообработка горчивината се губи, но изчезва и аромата. Цветовете имат специфичен вкус на мед и са отлична добавка към яйчни ястия. Силно изразени са медицинските свойства на игликата. Ето защо, преди употреба трябва да се познават всички конкретно медицински показания и противопоказания. Предозирането е потенциално опасно.
Орлова папрат (Pteridium aquilinum)
По долната страна на листата на орловата папрат се разполагат спорангиите, събрани в групи. Те са защитени от подвитите ръбове на листните делчета. Този белег е толкова характерен за орловата папрат, че само той е достатъчен за определянето на вида и различаването му от всички останали папрати, срещащи се в България. Ядливи са само неразвитите млади стебла, чиито листенца все още са свити като юмручета. Термичната обработка е задължителна, като преди това могат да се осоляват, мариноват или бланшират.
В по-късния вегетативен период, когато „юмручетата“ са започнали разтварянето си, или са вече разтворени, растението е силно токсично. Препоръчва се употребата му да е само под надзор на опитен билкар или бушкрафт инструктор.
Бяла бреза (Betula pendula Roth.)
За хранителни цели се използват цветовете, вътрешната кора, листата и брезовия сок. Цветовете заедно с младите листа се използват за салати – след бланширане, и за варене на супи. Вътрешната кора се добавя към зеленчукови или месни ястия. Сокът се получава в ранна пролет, по специален начин: След внимателно принудително нараняване на кората и част от дървесината, под „раната“ се поставя съд за течност, в който тя да може да се събира.
Подходящи за добиването на брезов сок са средните по възраст дървета. От младите или твърде стари ефекта е незадоволителен. Сокът има силно специфичен „брезов“ вкус и няма противопоказания.
Паламида (Cirsium arvense L.)
Тя е многогодишно тревисто растение, което достига на височина 30 до 100 см и чрез кореновата си система образува големи колонии. Свежите млади стебла се обелват и ядат сурови, а младите листа се варят като зеленчук – те губят бодлите си, когато се обработят термично. Имат вид и вкус на аспержи.
Корените от първата година на растението също могат да се готвят като картофи.
Репей (Arctikum lappa L.)
Репеят е двугодишно тревисто растение с дебел вретеновиден, разклонен корен. Стъблото е високо от 90 до 150 см. За храна се използват корените, извадени през ранната пролет (преди растението да е цъфнало) или през есента. Попарени във вряла вода корените се обелват и белят като картофи. Кулинарните му качества също са подобни. Разликата е в това, че репеят има изразени терапевтични свойства, т.е. изключително добре повлиява определени заболявания.
Употребата му в някои държави и региони (предимно в Русия) има дори традиционно стопанско значение – съществуват полета засети с репей. Засяването и цялостния процес на отглеждане са близки до отглеждането на картофи.
Автор: С. Христов
Още по темата
Друга статия за ядливи диворастящи растения:
https://k-decobg.blogspot.com/2017/05/blog-post_56.html
