Eco Hub

Автор: Симона Стилиянова (Zero Waste Sofia)

Принципите на споделената икономика могат да поставят солидна основа за справяне с екологични и социални проблеми около нас. Предлагам ви 5 приятни начина, чрез които да ангажирате повече хора около себе си за по-добра среда.

Работата от вкъщи през последните 2 години ме накара да погледна на квартала си с други очи, започнах да забелязвам проблеми, които преди това се изплъзваха от полезрението ми. Това провокира желанието ми да потърся начини за справянето с тях. А единственият начин да се решат устойчиво, е като се ангажира местната общност. И така, споделям няколко добри практики и идеи, които могат да бъдат видяни все по-често на местна земя и които можете да приложите в квартала си.

1. Обособете място за даряване на храна в квартала си

Проблемът: Всеки от нас изхвърля средно по 100 кг. храна годишно, а в същото време повече от 18 000 българи живеят в риск от глад.

Решение: Обособете място за даряване на храна в района, в който живеете. Това няма да разреши целия проблем, но е малка стъпка в правилната посока. Можете да монтирате обикновена дървена щайга, в която да бъдат оставяни годни за консумация хранителни продукти. Можете да се съберете със съседи и деца в квартала и да си направите мини събитие – работилница. Подобни примери не липсват из цяла Европа. А стартъпи като британският OLIO, пък дигитализират процеса и дават възможност да споделим годната храна, оставаща в хладилника ни, преди да потеглим на път, с хора около нас.

2. Споделяйте вещи, вместо да купувате неща, които ще ползвате веднъж

Проблемът: Според Independent британците харчат 9000 паунда годишно за вещи, които никога не ползват. Случвало ли ви се? Освен, че се затрупваме с предмети, за производството на които са необходими природни ресурси, на практика губим пари за продукти, които не са ни нужни. А като краен резултат затрупваме сметищата.

Решение: Направете си система за размяна на книги, играчки или инструменти. Може да бъде малка библиотека във входа ви, симпатични събития за размяна през уикенда или просто малка Facebook група. Последното може да ви улесни в споделянето на джаджи и инструменти, които се използват рядко – например лопати, колички за извозване на тежки предмети и др. Разбира се, важно е да се уверите, че в групата присъстват само хора, на които имате доверие.

Ако пък се разделяте с вещи за постоянно или сте в търсене на нещо, погледнете в групи като Free your stuff Sofia. Ако не откривате такава за вашето населено място, може би е добър момент да я създадете?

3. Организирайте почистване около блока си

Проблемът: Не мисля, че има нужда да обяснявам защо е нужно. За мен главен мотиватор, е че не искам детето ми да приема замърсената среда за нещо нормално. Не искам никое дете или възрастен да го приема.

Решение: Това предложение е лесно и няма нужда от дълго обяснение. Говорете със съседите около вас или използвайте някоя от квартална група онлайн, за да съберете достатъчно доброволци. Започнете с малки стъпки като пространството пред входовете около вас, за да усетите удовлетворение след изпълнението им. След това можете да си поставите по-голяма цел.

4. Създайте зона за споделено компостиране или споделена градина

Проблемът: Повече от 20% от отпадъците, които достигат до сметището, са хранителни. Веднъж попаднали там, лишени от кислород, трудно могат да се разградят и започват да отделят вредни парникови емисии, допринасящи за климатичните промени. В същото време компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци.

За съжаление, в България, все още няма функционираща система за разделно събиране на хранителните отпадъци, но докато я чакаме можем да си направим компостер в квартала. Можем и да бъдем активни граждани, да участваме в обществени обсъждания и да настояваме за тези промени, но сега се връщам към локалното решение. 🙂

Решение: Хвърлете око на картата на зоните за споделено компостиране в България, може да се окаже, че има такава близо до вас. Ако пък няма, намерете съмишленици около вас и създайте. Наръчник за компостиране можете да откриете в сайта на За Земята. Включете се в общностите на “Градски експериментариум” и “Храна за Земята”, които ще могат да ви дадат безценни съвети.

Споделена градина – за щастие имаме страхотни примери за споделени зеленчукови градини в София, а подозирам, че и в цялата страна. Все още има нужда от известни регулации на местно ниво, но можете да се запознаете и вдъхновите от нещата, които правят ентусиастите от Градско градинарство.

5. Допълнете картата с чешмите в България и почистете чешмите във вашия район

Проблемът: 1 млн. пластмасови бутилки с вода се купуват всяка минута по света. 3 литра вода и 250 грама петрол са нужни за направата на всяка от тях. Огромна част – 91% от бутилките – не се рециклират след употреба.

Решение: Има ли обществени чешми във вашия район? Проверете на картата „Чешмите в България“, където доброволци са добавили близо 2000 локации от цялата страна.

Ако знаете за някоя, която липсва на картата, добавете я – инструкции ще намерите тук. Насърчавайте повече хора около вас да ползват безплатната питейна вода около себе си, вместо да си купуват бутилирана. Поканете местно заведение да се включи в картата като сподели, че би напълнило бутилката на посетител с вода от чешмата безплатно. Ако видите неработеща чешма, сигнализирайте до местната община и поискайте отговор. Поканете съседи и организирайте почистване на близките чешми във вашия район.

Важно е промените да се случат на системно ниво и ние сме хората, които трябва да го изискват. Но не бива да пренебрегваме невероятния потенциал за промяна, който общността ни носи.