XXI век – оцеляване в условията на климатична криза

21 век е парадоксален. От позициите на формалната логика би следвало да очакваме, че след столетия натрупан социален опит, след небивалия растеж на икономиката и технологиите за комуникация , обществата ще се развиват изключително планомерно и позитивно. Просто казано, животът на отделния човек и цялото общество би следвало да става все по-устойчив, технологичен и продуктивен. Всяка отделна личност би трябвало да преживява себе си като успешна и творчески реализирана.

Независимо че тази цел бе (и продължава да е) лично усилие за огромен брой учени и икономисти, както и идеал за цели обществено-политически системи, до днес тя остава непостижима. Нещо повече – човечеството не просто не успява да постигне социално благоденствие в хармония с природата, а напротив, в последните няколко десетилетия става все по-очевиден контрапродуктивният ефект от подобни усилия. Излишно е да описваме детайлите на този парадокс. Достатъчно е да припомним само основните вектори на провала:

• Множество тлеещи военни конфликти на няколко континента;
• Компрометирани социално-осигурителни системи;
• Увеличаваща се масова бедност на фона на задълбочаващо се икономическо неравенство;
• Прогресивно влошаване на здравния статус и неимоверно нарастване на психичните заболявания;
• Неблагоприятна промяна на глобалната климатична среда.

Всичко това като неумолима тенденция би могло да доведе до сриването на модерния свят до състоянието на своеобразна нео-архаика. Картините от мрачното минало, в които отделни групи хора воюват помежду си в борба за оцеляване с оскъдни ресурси, изплуват все по-често в статиите на академични учени и текстовете на писатели футуристи.

Целта на този текст не е аналитична. В случая ще се концентрираме не върху причините и следствията от сегашното състояние на нещата, а ще потърсим начини за преодоляването им в личен и обществен план. И ако обществената, политическата среда в повечето случаи се оказва недостъпна и неподатлива на инициативите на отделния човек, то в личен план всеки един от нас може да направи достатъчно. Достатъчно, за да осигури своето лично оцеляване, както и оцеляването на своя семеен и приятелски кръг.

Как именно?

Независимо от множеството неблагоприятни сценарии в краткосрочна перспектива (все по-голямата вероятност от техногенни катастрофи, опасността от ескалирането на регионален военен конфликт до мащаба на световна война или развитието на глобален климатичен колапс), индивидуалните ни усилия могат да се организират в няколко елементарни насоки:

• Хранителна сигурност;
• Енергийна сигурност;
• Физическа безопасност;
• Комуникационни възможности.

Ще разгледаме тези насоки в контекста на най-вероятния от гореспоменатите сценарии, а именно климатична криза. За глобалните климатични промени, проблематизиращи устойчивостта на човешкия социум се говори отдавна, но едва последните няколко десетилетия ни предлагат ясна и научно обоснована картина за мащаба и влиянието им. Най-общо вероятностите за критични климатични промени в близък и средносрочен план, могат да се обобщят по следния начин:

Преди да разгледаме възможностите за справяне с негативни последствия от промяната на обитаемата ни среда обаче, следва да направим една обща уговорка, касаеща мястото, на което живее всеки от нас. По-точно, да направим разлика между оцеляването в градска и селска среда. Въпреки че принципните различия между големите агломерации и малките населени места в условията на криза изглеждат очевидни, малка част от съвременните общества съобразяват живота си с тях. Най-често това се взема предвид от отделни хора, семейства или малобройни групи съмишленици. Аксиома в този случай е наблюдението, че малкото населено място (селото), заради по-слабата си технологична зависимост от модерния свят, е много по-устойчиво и следователно – предпочитано за оцеляване. Тази аксиома е безусловна, независимо от конкретиката на възможния кризисен сценарий.

При евентуално спиране на електрозахранването например, селският жител е с много по-големи шансове да събере дърва и да осигури енергия за отопление и готвене. При лоша земеделска година отново селският жител е с преимуществото да събере природни продукти, с които да подпомогне изхранването си. В един военен конфликт укриването и безопасността са значително по-постижими в селски район и т.н. и т.н.

С тази уговорка, която има силно (а може би решаващо) принципно значение, можем да продължим разговора за оцеляването. В нашия случай – при един от вероятните неблагоприятни климатични сценарии. Ще разгледаме този сценарий изолирано, заради целите които си поставяме. В същото време обаче, следва да си даваме сметка, че бъдещето едва ли ще предложи точно и само това – климатична криза. Историята на климатичните трусове недвусмислено показва закономерното им прерастване в открити социални и военни конфликти.

Както вече споменахме, разновидностите в евентуалното развитие на кризисен климатичен сценарий са няколко, но резултатът може да бъде сведен и прогнозиран в обобщен вид. А именно – недостиг на храна и енергия.

Хранителна сигурност

По отношение на храната всеки един от нас би могъл да положи усилия в две посоки:

• приготвяне на дълготраен хранителен резерв и
• осигуряване на възобновяеми хранителни източници.

Интересното в случая е, че голяма част от тези възможности можем да открием в историята, да ги видим в близкото минало като начин на живот в „доброто старо време“. С изключение на вакуумиращите технологии за консервация на храни, всички останали способи са осигуряване на хранителната сигурност са повече или по-малко известни на човека от столетия насам. Да разгледаме основните начини за изготвяне на „Дълготраен хранителен резерв“:

Изсушаване

Консервирането чрез изсушаване може да се приложи към почти всеки вид храна. По този начин за дълготрайно съхранение могат да бъдат приготвени преобладаващата част от плодовете (ябълки, круши, грозде, сливи, кайсии и др.) Голяма част от познатите ни зеленчуци също могат да бъдат съхранявани дълго време след изсушаване. Например чушки, домати, зелен и стар боб, патладжани, моркови, дори картофи. Сред по-калоричните храни, които също подлежат на съхранение в суха форма са нетлъстите видове меса (говеждо, конско и др), млякото и яйцата. Отделно внимание може да се обърне на подходящи за изсушаване лечебни и хранителни диворастящи треви. Такива са копривата, лапада, дивия чесън и др.

Дори при толкова повърхностен преглед, като имаме предвид и всички зърнени култури (които се съхраняват в изсушена форма), става ясно, че по този начин сме в състояние да покрием почти пълния набор от хранителни вещества, необходими не само в условията на оцеляване, но и в съвсем нормален хранителен режим.

СЪВЕТ: Помислете с какви от продуктите с които разполагате, можете да започнете първоначално организиране на хранителен резерв в сух вид. Хранителните пазари около вас предлагат ли подходящи и достъпни храни, с които да направите първите си експерименти по консервация чрез сушене?

Осоляване

Осоляването (предимно на месо) е било изключително широко разпространено в миналото. Дори в по-близките до нас исторически периоди – времето на 3-то Българско царство и Социалистическия период е било основен способ за консервация. В сол са съхранявани много видове меса и зеленчуци. Главното предимство при осоляването е бързината и техническата простота на процеса. Главния недостатък – необходимостта от обезсоляване на храната преди консумация.

СЪВЕТ: Поинтересувайте се дали в семейния ви кръг има запазена традиция за съхранение чрез осоляване. Помислете имате ли достъп до продукти, подходящи за такава консервация?

И при осоляването, както между впрочем и при изсушаването храните не губят нито калорична, нито биохимична стойност. Това обаче не е така при термичната стерилизация, или

Варене

Съхраняването на продукти чрез стерилизация (варене) има сравнително по-къса история. Това се дължи главно на по-късната поява и масовизиране на технологиите за получаване и обработка на стъкло и термоустойчиви уплътнители. От средата на миналия век обаче стерилизацията в буркани и бутилки има най-голям дял сред консервационните технологии. Тя предлага високо хигиенична среда и относителна дълготрайност на стерилизираните храни. Може би единственият недостатък в случая е известната (неминуема) загуба на хранителна стойност, която се наблюдава при варенето на всички продукти, особено плодовете. Като цяло, по този начин могат да се консервират всякакви меса, риба, плодове, зеленчуци и др.

СЪВЕТ: Винаги участвайте в традиционния за българската култура процес по изготвяне на зимнина. Помислете как можете да разширите асортимента от консервирани храни и да увеличите общото количество зимнина.

Замразяване

Замразяването на хранителни продукти с цел дълготрайно съхранение също има дълга история. В миналото за охладителни камери са използвани ледовете на северни територии, или високопланински места в умерения климатичен пояс. Днес за целта ползваме климатична техника, която обаче не предлага сигурността на естествените условия. При липса на електричество всяка технология за трайно замразяване би се оказала неефективна. На консервация чрез замразяване подлежат почти всички видове храни, с изключение на тези, които променят вкусовите си качества в ниски температури (например картофите). С оглед на горе казаното обаче, замразяването следва да се ползва по-скоро за минимални количества храна, за краткосрочни нужди.

СЪВЕТ: Опитайте да пресметнете за колко време би бил достатъчен хранителният резерв от домашния фризер. Обемът му зает ли е с достатъчно калорични храни или съдържа по-скоро салати и подправки?

Вакуумиране

Вакуумирането е модерна, по-скоро допълваща консервационна технология. Може да се използва за удължаване на периода за съхранение на различни предварително изсушени зърнени храни (ориз, боб, леща, грах, жито и др.) Приложимо е и при стерилизирани меса, плодове и зеленчуци. От една страна ползите от вакуумирането са безспорни (удължава времето за съхранение на различните продукти с години) но самата технология е непопулярна заради необходимостта от специално оборудване. Необходимата минимална сила от 1 атмосфера вакуум не може да се постигне без специални вакуумни помпи.

Съществуват и други консервационни технологии, без реално приложение в домашни условия. Петте, изброени по-горе, обаче са напълно достатъчни за организирането на дълготраен хранителен резерв.

Възобновяеми хранителни източници

В тази категория са всички продукти и технологии на традиционното и модерно земеделие и животновъдство. Тъй като темата е изключително обемна, в случая ще подходим максимално практично – съсредоточавайки се само върху получаването на основни и сравнително достъпни хранителни източници.

Както при земеделските култури, така и сред селскостопанските животни има такива, които изискват по-малко усилия и експертно знание, за сметка на други. Сравнително „лесни“ за отглеждане земеделски култури са например картофите, бобът и тиквите. С цялата условност на подобни сравнения може да се каже, че неопитен „градски човек“ по-успешно би отгледал именно картофи, боб и тиква, отколкото например домати, чушки или краставици. Разликата между двете групи е в това, че първата изисква по-малко, а втората повече и по-системни грижи.

При селскостопанските животни категорично по-елементарни за отглеждане са дребните животни в затворени пространства. Конкретно зайци и птици (кокошки, патици, пуйки).

СЪВЕТ: Разгледайте битовите условия, в които живее семейството или общността ви и потърсете възможности за отглеждане на дребни животни с любителска цел.

Енергийна сигурност

В условията на внезапна или постепенно разгръщаща се климатична криза, проблемите с енергийното обезпечаване са неминуеми. Независимо от конкретния характер на климатичните аномалии, обществените енергийни системи няма да останат стабилни, по простата причина че са проектирани за работа в познати, нормални условия. Колапсът на енергийната система в Американския щат Тексас през зимата на 2020/2021 г. вследствие на извънредно ниските температури е красноречив и далеч не изолиран пример.

Ето защо на лично или семейно ниво всеки един от нас може и следва да направи усилие за осигуряване на минимална енергообезпеченост. Тук влизат както възможностите за добив, така и тези, свързани с икономията на енергия. И тъй като в света, в който живеем, най-масова и конвенционална е електрическата енергия, ще говорим именно за нея.

Очевидно и разбираемо е, че пълното самостоятелно осигуряване с електроенергия е задача, надхвърляща възможностите на отделния човек или домакинство. Не така обаче стои въпросът с добива и съхранението на малки, „аварийни“ количества енергия. Подобни количества могат да се произвеждат от вятъра, речните течения и слънцето. Най-постижима в технически смисъл е слънчевата енергия. Това се дължи на относителната достъпност и проста експлоатация на т. нар. соларни или фотоволтаични системи.

СЪВЕТ: Направете експеримент – проверете в реални условия в каква степен са достатъчни соларните устройства, с които разполагате. Колко време енергийна автономност можете да подсигурите и в каква степен тя ще е достатъчна за оптималното ви оцеляване в условия на климатична криза? Допълнете личния си соларен парк според възможностите си с допълнителни устройства, които да подсигурят доколкото е възможно недостига от аварийна електроенергия.

По отношение на икономичното разходване на енергия, би следвало да коментираме главно тази, използвана за отопление, тъй като тя има най-голям относителен дял в съвкупния разход на всяко домакинство. Съхраняването на тази енергия е постижимо най-вече чрез т. нар. топлоизолационни (саниращи) технологии, приложими както в еднофамилни, така и в многофамилни жилищни сгради. При правилен подход загубата на топлина през зимата може да бъде намалена наполовина, понякога и повече.

СЪВЕТ: Запознайте се с възможността за енергийно обследване на дома, в който живеете и съставете план за допълнително подобряване на топлоизолационните му свойства.

В контекста на енергийната сигурност не можем да оставим без внимание най-известния и стандартен способ за добив на топлинна енергия, а именно използването на дърва за огрев и готварски нужди. Използването на дърва обаче според уговорката в началото на текста е много по-достъпно и приложимо в селските райони, отколкото в урбанизираните градски пространства.

Съществуват технологии за преобразуване на топлинната енергия от горящи дърва в електрическа, но за нуждите на оцеляването в критични климатични условия е достатъчно и използването ѝ в първичен вид. Историческата практика показва, че векове наред живият огън е бил достатъчен за оцеляването както в нормални, така и в екстремни климатични условия.

СЪВЕТ: Анализирайте личните си възможности за използване на огън в критични условия. Разполагате ли с отоплителни уреди на твърдо гориво, имате ли възможен достъп до дърва за отопление?

Автори: Стоян Христов, Тодор Славов